Буду също беше наясно с това.
- Няма да успееш да се измъкнеш - каза той и направи подигравателен жест към затворниците: - Мислиш, че тези гладни кучета могат да пробият през портала?
- Не - отвърна Еди и се насочи към изхода. - Но познавам някой, който може.
Сякаш по поръчка, навън се разнесоха изстрели - по обърканите физиономии на затворниците Еди разбра, че те не са били предназначени за тях. Предпазливо надникна към двора. Наблюдателниците се бяха превърнали в димящи развалини, а от разрушената административна сграда се стелеше колона черен пушек. Наблизо гореше някакъв автомобил. Къде ли бяха пазачите?
Няколко униформени бягаха по двора към стъпалата, издялани в дебелата защитна стена на форта, бързаха да се присъединят към колегите си на върха ѝ, които стреляха срещу нещо извън затвора.
Нещо, което приближаваше.
Въздухът се изпълни от дълбоко ръмжене. Очите на Буду се разшириха.
- Значи, все пак имаш танк!
- Не точно - обясни Еди, - но върши същата работа. - Усмихна се. - Виж ми гибелдозера41.
Главният портал беше премазан.
През облак от прах и дизелов пушек се разнесе ревът на огромен булдозер, греблото му беше вдигнато като таран - това съвсем не беше обикновена подемна машина. Двигателното отделение и кабината бяха покрити със стоманени прегради.
Куршумите на пазачите дрънчаха безполезно върху бронята на чудовището, докато то навлизаше в двора.
Гибелдозерът не беше просто непробиваем магнит за изстрелите. Той имаше свои собствени оръжия. В защитните прегради на кабината се появиха отвори, от които лъснаха дулата на картечници. Те отвърнаха на огъня на пазачите. Защитниците на затвора се гърчеха и падаха под градушката от куршуми. Машината избоботи, докато превръщаше една кола в неузнаваема метална купчина боклук.
Еди викна на затворниците:
- Чуйте ме! Това е шансът ви за бягство - пред портала ще дойдат камиони. Когато ви дам знак, бягайте към тях!
Буду беше безсилен в своята ярост:
- Английско копеле! Защо помагаш на тези предатели да избягат? Ще те убия заради това... не, ще ме молиш да те убия, след като приключа с теб!
Затворниците настръхнаха, когато разбраха самоличността на зимбабвиеца. Еди им показа кой командва, като насочи пистолета си в главата на Буду.
- Дръж си устата затворена или ще те дам на тези момчета. Ще видим кой ще моли тогава.
Изпълнените с мъст погледи на заобиколилите го мъже накараха зимбабвиеца да вземе мъдрото решение да запази мълчание.
Оглушителна експлозия разтресе сградата и светлините угаснаха. Еди видя гибелдозера да се отдалечава от горящите останки на генераторите на затвора. Недалеч от главния портал, по прашния път към форта, приближаваше пикап.
- Ако имате оръжия, пригответе се да ги използвате! - каза на затворниците. - Ако нямате, бягайте към портала... сега!
Самият Чейс хукна към двора, държеше пистолета си в бойна готовност. Зад него бяха Струтър и Буду. Бегълците също ги следваха.
Гибелдозерът се запъти към портала с ръмжене, оставяйки на Еди да се разправя с останалите пазачи. Един от тях надникна зад ъгъла и откри огън по бегълците, но бързо се строполи с рана в гърдите - англичанинът му бе върнал услугата.
Други двама охранители се надигнаха от укритията си зад една стена и започнаха да стрелят с пушки. Чуха се писъци, някои от затворниците бяха улучени. Чейс се прицели в новата заплаха, но беше изпреварен от мъжете в гибелдозера, които оперираха с картечниците. Стената стана на пух и прах под автоматичния огън, куршумите преминаха през телата на двамата пазачи и ги превърнаха в кървави пихтии.
Бегълците също отвръщаха на атаката. Останалите живи пазачи осъзнаха, че са числено превъзхождани от врага, и се опитаха да се изтеглят. За тяхно съжаление, бяха засечени от автоматичните откоси на гибелдозера.
Еди беше близо до портала. Видя, че пикапът е спрял отвън, други превозни средства също наближаваха. В тях се намираха членове на съпротивата срещу жестокото правителство на Зимбабве, много от тях бяха принудени да се надигнат, след като семействата и приятелите им бяха затворени в места като Форт Елена.
Един мъж излезе от автомобила и енергично замаха на англичанина. Това беше Банга Нандуро, един от мъжете, заедно с които Чейс планира цялата операция.
- Побързайте! - провикна се Банга. Еди и затворниците се запътиха към превозното му средство. Няколко мъже излязоха от новопристигналите камиони и започнаха да помагат на бегълците да се качат.
Чейс прибяга до Нандуро, оръжието му беше готово за действие; англичанинът се оглеждаше за снайперисти.