- Ще се разсърдиш ли, ако ти кажа, че не ми се нрави?
- Н...
- Ненавиждам я - отговори му Уайлд, преди той да успее да довърши думата си. - Не знам дали се опитваш да подражаваш на командир Райкър381, или на някой друг, но по-скоро приличаш на Чарлс Менсън392.
- За първи път от три месеца насам имаме възможност да проведем нормален разговор и ти искаш да обсъждаме брадата ми?
Рязката смяна на физиономията ѝ му подсказа, че е далеч от истината.
- За бога, не - въздъхна Нина. Заразтрива слепоочията си с върха на пръстите си. - Има толкова много неща, които искам да кажа, че главата ми ще се пръсне. Господи, Еди. Господи Боже! - жената го удари доста силно.
- Ох - оплака се съпругът ѝ. - Това защо го направи? - Тя го фрасна отново, този път още по-силно. - Ох!
- Това защо го направих ли? - изуми се жената, гласът ѝ беше станал по-писклив и по-силен. - За бога! Изчезна и ме заряза за три месеца, без да се обадиш през цялото време, полицията и Интерпол и кой знае кой още претърсват земното кълбо, за да те открият... и тогава изведнъж се появяваш от нищото на върха на японски небостъргач, който се сгромолясва, докато съм в него, а когато най-накрая се прибирам от Рим, където ме преследваха и стреляха по мен, изникваш като по чудо, за да ме спасиш от някакъв задник, който очевидно се опита да ме отвлече и убие! Най-малкото, което заслужавам, е някакво обяснение!
- Аха. Да. Така беше. Какво се случи в Рим?
- Не сменяй темата! - сопна му се Нина и го заплаши с юмрук.
- Добре де, да го вземат мътните! Просто не ме удряй отново, става ли? Доста хора ми налетяха последната седмица, така че нямам нужда от още бой.
- Съжалявам - измърмори Уайлд. - Аз просто... толкова се радвам да те видя, че идея си нямаш. Но също така съм ти много ядосана.
- Добре, нека засега се придържаме към радостната част, става ли? - попита я Еди. - Искаш да разбереш какво съм правил през това време? Търсех Стайкс. Наложи се да освободя един човек от зимбабвийски затвор, за да го намеря, но накрая успях... и ти беше там с него.
- Не бях „с“ него! - възпротиви се съпругата му.
- Да, вече ми стана ясно. Но Стайкс се измъкна, а аз няма да получа повече помощ от жената, която ми каза как да го открия. Тъй като и тя се опита да ме убие.
Нина въздъхна.
- Какво ни има? Защо не можем да водим нормален живот без всичките тези опити за покушение над нас?
- Представа си нямам. Не помня да съм чупил огледала, да съм минавал под стълби или да не съм поздравявал свраки401, така че проблемът трябва да е в теб. - Еди си позволи да се усмихне в отговор на гневния й поглед, след което отново стана сериозен. - Също така се опитвах да разбера какво се случи в Перу. Не съм убиец, Нина. Кит щеше да ме застреля. Моето беше самозащита... независимо какво си мислиш, че си видяла.
Уайлд мълча известно време, навявайки на Еди лоши помисли, дори страх. Отговорът ѝ обаче го накара да се успокои:
- Вярвам ти.
Лицето му грейна.
- Наистина ли?
- Да. Вярвам, че си невинен. Но... - тази единствена дума разби на пух и прах радостта му - ...искам да ми докажеш, че си невинен. Както и на Интерпол, на АСН, на всички. Иначе какво ще стане? Ще се скриеш отново? Или ще те хванат и ще отидеш в затвора... че и по-лошо? Еди, аз... - Жената зарови лице в длани. - Не мога да продължавам така. Без теб. Това ме... убива. - Една сълза се стече по бузата ѝ.
- Аз също не съм особено щастлив от положението си - отвърна ѝ Чейс. Въпреки насиления си опит да изглежда забавен, неговите очи също се навлажниха. - О, боже, виж ме. Разчувствах се.
- Случва ти се много по-често, отколкото си склонен да си признаеш - каза му Нина и избърса влагата от лицето си.
- Имах доста причини да се разчувствам в последно време - призна си мъжът. - Изгубих Мак, изгубих бабчето... - Беше негов ред да потърка очи. - Изгубих теб.
Уайлд стана от мястото си и се премести до него.
- Не си ме изгубил, Еди. Аз те изгубих. За известно време. Сега отново си те върнах.
- Благодаря ти - бе единственото, което съумя да каже съпругът й. Прегърна я с една ръка. - Благодаря ти.
- Все още съм ти разгневена - напомни му Нина след кратката пауза.
Чейс се разсмя.
- Нищо ново. Ти винаги си ядосана за нещо. Проклети червенокоски.
- Да, ние сме най-добрите. - Постояха за известно време в мълчание, наслаждаваха се на компанията си.
- Какво се промени? - попита след малко Еди. - Когато напуснах Перу... ти безпардонно ме обвини в убийство. Защо ми вярваш сега?
Нина се изправи в мястото си.