Выбрать главу

-      Каза ми, че ти се е случило нещо странно, когато си ги съе­динила - напомни ѝ йоркширецът. - Какво точно стана?

-      Трудно е да се опише. Просто се почувствах... свързана с целия свят. Знаех къде да открия нещо много важно. Но сега всичко избледнява... трудно е да си спомня.

-      Навярно Групата желае точно това важно нещо.

-      А Глас и Далтън искат да ги спрат.

-      Което, предполагам, ги прави лошите момчета.

-      Стайкс работи за Групата - напомни му Нина. - Пък и от опит знам, че когато милиардери започнат да правят планове за целия свят, нещата не са на добре. - Жената се вторачи в напит­ката си. - Те знаеха какво ще се случи, когато съединих статуе­тките. Една част са научили от Братството... но как са разбрали другата част? Откъде са я намерили? Пападопулос ми разкри, че някои правителства имат свои тайни архиви, а Далтън ти е казал, че Групата има власт над подобни... - Погледна съпруга си. - Може би така са се сдобили с останалата част от информацията.

-      Може би Далтън знае нещо - предположи Еди. - Ще си поговоря отново с него.

Уайлд поклати глава.

-      Прекалено е опасно. По дяволите, поел си огромен риск, като си се върнал в Ню Йорк... в Щатите въобще. Ако някое ченге те разпознае от списъка със заподозрени... - Нина се из­прави в мястото си и заговори решително: - Трябва да изчистим името ти, да докажем, че си убил Кит при самозащита. В про­тивен случай ще прекараш остатъка от живота си, криейки се. Няма да позволя това да се случи.

-      Звучи ми чудесно, скъпа - мрачно каза Еди, - но проклет да съм, ако знам как да го сторим. Разполагаме с видеозапис, на който не се вижда нищо важно, а онези числа, които намерих в апартамента на Кит в Делхи, не могат да ни помогнат с нищо, докато не наредим пъзела...

-      Какво пишеше на листа?

-      Нещо от рода на „и най-добрият от най-великите“. Олдърли смята, че ако добавиш отговора към числата, ще получиш онова, което Кит се е опитал да скрие.

-      Значи, трябва да разгадаем какво Джиндал е смятал за най-великото нещо. Или кого.

-      Той беше индус - напомни Чейс. - Кой е най-известният индуски бог?

-      Мисля, че е Шива. Макар че той е част от триумвират - Брахма и Вишну са също толкова могъщи. Но... - жената пок­лати глава за пореден път - ...вероятно ще е нещо по-лично, нещо, което само Кит знае. Написаното навярно не е гатанка, по-скоро е напомняне. Загатване, което веднага да го подсети за някакво важно число. Дата, час, адрес...

-      Резултат - допълни тихо Еди.

Нина разбра, че съпругът ѝ клони нанякъде.

-      Какъв резултат?

-      Крикет. Кит беше голям фен на спорта, помниш ли? Два­мата с Мак постоянно се заяждаха по темата. - Споменът за предателството на Джиндал, довело до смъртта на шотландеца, изпълни Чейс с гняв, но той съумя да го потисне. - Веднъж спо­реха кой е най-великият играч за всички времена. Кит смяташе, че е някакъв индиец. Не му помня името обаче.

Нина извади айфона си.

-      Ето за такива случаи имаме интернет. Нека потърсим...

Бързо намери отговора.

-      Сачин Тендулкар421 - прочете го Еди. - Най-добрият му ре­зултат е двеста четиресет и осем ръна. Така че, ако добавим двеста четиресет и осем към номера, който открих... - Взе те­лефона от ръцете на съпругата си и включи калкулатора, за да пресметне.

Нина погледна екрана.

-      Помниш го наизуст?

-      Не бих забравил нещо толкова важно. Така, като добавим двеста четиресет и осем към...

-      Последните три цифри са шест-нула-девет - каза му жена­та, преди да е успял да натисне „равно“.

-      Умница. - Нина беше права. - Олдърли каза, че може да е гръцки телефонен номер. Нека опитаме да го наберем.

Чейс въведе цифрите на клавиатурата на апарата и го включи на високоговорител. Единственият отговор, за голямо тяхно разо­чарование, беше равен, непрекъснат тон: нямаше такъв номер.

-      Мамка му - измърмори Еди.

-      Може би трябва да опитаме с друг резултат - предложи съпругата му и си взе телефона обратно.

-      Не мисля. Кит смяташе, че Тендулкар е най-великият иг­рач, а двеста четиресет и осем е неговият най-добър резултат. Навярно въобще не е телефонен номер.

-      Какво е тогава?

-      Нямам представа. - Чейс повъртя чашата с бира, преди да изпие последната глътка от нея. - Да се върнем отново на виде­озаписа. Къде е?

-      На лаптопа ми в ООН.

-      Може би не е добра идея да се разхождам там - констатира Еди.

-      Също така не можем да рискуваме да се приберем в апар­тамента. Трябва да отидем на някое спокойно място. Но на кого в града можем да се доверим и да сме сигурни, че няма да хукне към полицията в момента, в който ни види? - Нина помисли за миг и се усмихна. - Мисля, че знам точния човек...