15
- Нина? - учуди се Лола, когато отвори вратата на апартамента си. - Господи, къде беше? Чухме какво се е случило в Рим - всички се разтревожихме! Добре ли си?
- Да, всичко е наред - отвърна Уайлд. Хвърли поглед на коридора, за да се увери, че са сами. - Слушай, искам да те помоля за огромна услуга, но първо ми кажи Дон тук ли е?
Годеникът на Лола беше пожарникар.
- Не, кара нощна смяна в момента.
- Това е добре. Искам да ми обещаеш, че ще запазиш в тайна всичко това. Не трябва да казваш на никого, дори и на Дон... особено на полицията. Ако смяташ, че ще е проблем за теб, не се безпокой, просто ще си тръгна.
- Нина, това съм аз - натърти Лола. - Знаеш, че можеш да ми имаш доверие. Ти ми спаси живота! Ние, от семейство Джианети, не забравяме такива неща.
Уайлд се усмихна.
- Радвам се. - Жената хвърли още един поглед на коридора, след което избута асистентката си от прага на дома ѝ. - Чисто е - каза на някого, - идвай.
Вратата на стълбището се отвори и главата на Еди се появи. Мъжът се шмугна в апартамента на Джианети.
- Здрасти, Лола - поздрави той домакинята.
Жената зяпна насреща му.
- О, Боже Господи! О, Боже Господи!
- Да, да, да - каза Нина, последва съпруга си и затвори вратата. - Сега разбираш ли защо трябва да си държиш езика зад зъбите?
- Аха - кимна Джианети. Отиде до Чейс и го попита учудена: - Къде беше? Какво прави през всичкото това време? Как влезе в страната, без да те залови полицията? - Дари го с озадачен поглед. - Защо си с брада? Не ти отива.
- Нищо ѝ няма на брадата ми - настоя Еди шеговито. - Уф! Както и да е, все пак в зимбабвийските затвори не ти дават бръсначи.
Очите на Лола се разшириха.
- Бил си в...
- Нека оставим пътеписите за после, става ли? - прекъсна я Нина. - Първо трябва да се заемем с нещо по-важно - като например невинността на Еди. - Червенокоската извади своя Макбук Про от чантата си.
- Знаех си, че си невинен! - заяви Лола.
- Само остава да го докажем - констатира Чейс. - Но все пак ти благодаря. - Погледна закръгления ѝ корем. - Или бремеността ти върви добре, или си похапваш доста пайове.
- Еди! - сгълча го Нина.
Лола се разкикоти.
- Всъщност и двете.
- В кой месец си?
- Седмия.
- Момче или момиче ще е?
- Не знаем, искаме да е изненада.
- Ако е момче, Еди е добро име за него - ухили ѝ се насреща Чейс и погледна към съпругата си. Лаптопът беше отворен на масата. - Готова ли си?
- Почти - отвърна му Нина. - Лола, трябва да изгледаме едно видео. То може да докаже невинността на Еди, но... навярно няма да искаш да видиш какво има на него.
Асистентката ѝ се почувства неудобно.
- Да не е онова, което Интерпол ти изпрати? - Уайлд кимна. - Аха. Добре, определено не искам да го гледам.
- Съжалявам за това.
- Всичко е наред. Ще съм в спалнята. Или в банята. Така или иначе, прекарвам половината си време там. - Потупа корема си. - Лошо бебе! Много лошо бебе! Престани да натискаш мехура на мама, става ли? - Джианети тръгна да излиза от стаята. - Ако ви потрябвам, просто викайте.
- Добре - обеща ѝ Нина. - Уха, Лола ще става майка. Толкова ми е странно. Но и така се вълнувам.
- Можехме и ние да опитаме, не си казала - вметна Еди.
Съпругата му изсумтя саркастично.
- Майтапиш ли се? Как си представяш да бягам от похитителите си бременна?
- Щеше да оцелееш. Както и бебето. Виждал съм бременни жени във военни зони, които са преминали през бог знае какво и са родили здрави деца. Хората винаги се паникьосват, че нещо може да се обърка, но като цяло бременността е един стабилен процес. Ако не беше така, човешките същества щяха да са погинали още преди да напуснат Африка.
- Благодаря ви, акушер-гинеколог Чейс. Обзалагам се, че нямаше да говориш така, ако ставаше въпрос за твоето бебе - скастри го Нина с тънка усмивка на лице. - Както и да е, ето го видеото.
Еди се загледа в лаптопа. Застиналата картина от перуанската помпена станция беше зърнеста. Тясна пътека, под която имаше множество тръби и вентили, преминаваше диагонално на екрана. В лявата част на монитора се виждаше стълба, която започваше от земното равнище и стигаше до същата тази пътека.
Чейс помнеше всичко много добре.
- По нея се изкачих - посочи към стълбата англичанинът. - Кит и Стайкс вече бяха тук... - Показа място, което не се виждаше на екрана... - Говореха със София. - Долу вдясно на монитора имаше брояч. - Колко време преди да се появя, започва записа?