Выбрать главу

-      Съжалявам. - Двамата потънаха в неловко мълчание, пре­ди един въпрос да изникне в главата на Нина. - Откъде се появи оръжието? Ти и Кит се биехте за автомата, следователно той е нямал свое.

-      Пистолетът беше на Стайкс. Накарах него и София да хвърлят железата си през парапета. Сигурно се е приземил... - Еди рязко се изправи в мястото си. - Приземил се е на тръбите! Превърти до там, където се изкачвам по стълбата.

Внезапно обзелата го надежда беше заразна.

-      Какво търсим? - попита Нина, докато връщаше назад записа.

-      Качвах се по стълбата - София и Стайкс говореха нещо и не ме видяха. - Еди от лаптопа вършеше всичко, каквото Еди пред лаптопа разказваше. - София имаше бодигард, който из­вади пистолет, така че се наложи да го обезвредя... - от дулото на оръжието му излезе пламък - ...и тогава, и тогава.... - Опита се да си спомни в детайли последователността на събитията - Стайкс се подигра с Мак, така че го гръмнах.

-      Застрелял си го? - не повярва Нина и спря записа на пау­за. - В Токио изглеждаше доста пъргав за мъртъв човек!

-      Само го одрасках. Направих му чудесен белег за спомен. - Еди потупа челото си на същото място, на което беше ранил Стайкс. - Сега ми се иска да му бях пръснал шибаната глава. Както и да е, след това казах на него и на София да изхвър­лят оръжията си. Стайкс метна своето през парапета, покрай мен... - Посочи към тъмните тръби на екрана. - Трябва да е пад­нало някъде, където Кит е можел да го достигне. Пусни записа.

Нина натисна мишката на лаптопа.

-      Колко време, след като се качи на пътеката, се случи това?

-      Не много - минута, може би и по-малко.

Жената погледна брояча. Минаха двайсет секунди, трийсет. Вниманието ѝ се върна на тръбите. Всеки момент щеше...

Картината беше нарушена от смущения за част от секунда­та. Сърцето на Нина се сви - всичко, което видеото можеше да разкрие, беше скрито зад изкривяването на записа. Еди обаче изкрещя от радост.

-      Ето тук! Виждаш ли го?

-      Не, видях само...

-      Там е, там е - заповтаря развълнувано мъжът. - Върни записа и го пусни кадър по кадър. - Посочи точно определено място на екрана. - Ей тук, гледай внимателно.

Нина пусна видеото на изключително бавен каданс, очите й се бяха вторачили в тръбите. Кадрите следваха един след друг, но на нито един от тях нямаше нищо интересно. Тогава...

Еди натисна мишката, за да спре на пауза.

-      Ето!

Уайлд се загледа внимателно. Имаше нещо в края на кар­тината, което беше замазано от хода на записа. То отразяваше една от светлините на помпената станция... беше малка сребър­на форма насред сенките.

Добре различима форма. Пистолет.

-      Господи - тихо промълви Нина. - Наистина е там, виж­дам го.

-      Нали ти казах? - Мъжът мина на следващия кадър, оръ­жието беше закрито от бъг в картината. Времето, за което се виждаше, бе по-малко от една осма от секундата и след този мо­мент веднага биваше обгърнато в мрак. - Ето защо никой не го е видял. Кадърът е толкова кратък, че мозъкът ти не може да го отрази, всичко, което е регистрирал, е бил този бъг в картината.

-      Но ти го видя.

-      Знаех, че е там, затова.

Нина го погледна, на лицето му се беше разтеглила усмивка.

-      Еди, това доказва версията ти. Трябва да кажем на Бушом, да споделим с Инерпол какво сме открили. Обвинението ще бъде свалено от теб!

-      Имаш предвид, че ти ще съобщиш на Интерпол. Докато нещата не се изяснят, по-добре да продължа да се крия.

-      Най-важното е, че вече имаме доказателство. - Жената вър­на записа на кадъра, в който се виждаше пистолетът. - Трябва само да кажем на Бушом точното време и си чист!

Лола влезе в стаята.

-      Какво стана? Намерихте ли нещо?

-      Да. - Нина беше щастлива. - Определено намерихме нещо.

16

Не беше достатъчно.

Чейс мълчаливо слушаше все по-тревожния глас на Нина, докато разговаряше с Рене Бушом от Интерпол.

-      Не разбирам - каза съпругата му. - Гледа записа, видя оръ­жието в точното време, което ти дадох... тъкмо ми каза, че си го видяла, Рене! Кит взема пистолета, така че е явно, че Еди е действал при самозащита. Как така това не е достатъчно да го оневини?

-      Защото все още няма мотив, който да подтикне Кит към онова, в което Еди го обвинява - отговори френската офицерка.

-      Но ти знаеш, че е бил замесен в нещо. Джиндал излъга за причината да се срещне със Стайкс.

-      Това не го прави престъпник. Ако имахме някакво доказа­телство, че той наистина е замесен в нещо, щеше да се отрази добре за Еди, навярно дори щеше да го оневини, но ние нямаме такова. Единственото, което знаем, е, че той и Кит са се сбили, Кит е намерил пистолет и вероятно е смятал да го използва, но е бил убит. Казваш, че Еди е действал при самозащита, но Кит може да е взел пистолета по същата причина. Съпругът ти има, хм... носи му се славата, че обича насилието.