- Какво би се броило за доказателство тогава?
- Нещо, което да свързва Кит с нелегална дейност. Фалшифициране на улики, приемане на подкупи, изнасяне на класифицирана информация, злоупотреба с власт... - Бушом въздъхна. - Не намерихме нищо, което да доказва, че Кит е бил нещо различно от примерен полицейски офицер, отдаден на професията си.
- Въпреки че има ново доказателство по случая, то не помага по никакъв начин на Еди, така ли?
- Би му било от полза, ако се предаде. Но дали ще е достатъчно, за да изчисти името му? Съжалявам, но не.
- Чудесно - отвърна Нина разочарована. - Благодаря ти все пак, Рене. - Тръшна слушалката на телефона.
- Май не мина много добре - констатира Еди.
- Не мина.
- По дяволите. Наистина смятах, че ще е достатъчно.
- Аз също. О, боже. - Уайлд се отпусна в стола и погледна през прозореца в кабинета на дома си навън към сутрешния Манхатън. След полунощ напуснаха апартамента на Лола и се прибраха в техния, Нина накара Еди да мине по аварийните стълби, за да не го види портиерът. - Не знам какво друго ни остава да сторим.
- Няма друго. Но има нещо, което аз мога да направя.
- Какво?
- Да си тръгна. - Мъжът се насочи към вратата.
Нина скочи на крака и го последва в дневната.
- Моля? Чакай малко, как така ще си „тръгваш“?
- Сещаш се - ще мина през външната врата и няма да се връщам.
- Защо? - попита жената.
- Поради същата причина, заради която не ти се обаждах досега. За бога, Нина, Интерпол ме издирва за убийство! Ако се свържех с теб по телефона, щеше да ти навлече достатъчно неприятности, но ако ме открият тук, ще те обвинят в укриване на престъпник или както там се нарича. - Чейс се насочи към спалнята, за да си прибере нещата.
- Какво смяташ да правиш? - попита го съпругата му и му запречи пътя. - Ще обикаляш земното кълбо и ще се молиш да не те хванат? Или убият?
- Налага се.
- Не! Не се налага! Открихме на записа, че Кит е държал пистолет, можем да разгадаем и кода му. Бушом каза, че ако намерим улика, която доказва, че Джиндал е бил замесен в нелегална дейност, това ще изчисти името ти. Просто се нуждаем от още време.
- Колкото повече се навъртам наоколо, толкова по-голям е шансът да ни заловят. Няма да позволя да пострадаш заради мен. Пусни ме да мина. - Опита се да я заобиколи.
- Късно е вече за това. Еди. Някой отнесе цял небостъргач, за да ме убие, помниш ли? Ако си тръгнеш, тогава какво? Ще ме оставиш сама, когато отново дойдат за мен?
Чейс се спря.
- Мътните го взели, разбира се, че не!
- Точно това ще се случи. За бога, навярно щяха да ме убият в Токио, ако не се беше появил там... Да не говорим какво се случи на „Джей Еф Кей“! А и Далтън ти е казал, че Глас няма да се откаже. Нуждая се от теб, Еди.
- Можеш да си наемеш бодигард. Все още пазя номера на Чарли, той разполага с няколко момчета, на които мога да имам доверие.
- Нямах предвид, че се нуждая от теб като телохранител. - Нина се приближи до него, гледаше го право в очите. - Нуждая се от съпруга си. Сещаш се: най-добрия приятел, сродната душа... любовника? - Протегна ръце. - Искам те обратно, Еди. Искам си съпруга обратно. Не желая повече да се скиташ по земното кълбо.
- Господи, повярвай ми, милея за това не по-малко от теб! - отчаян отвърна Чейс. - Но нямам избор. Трябва да вървя. Иначе...
Не довърши изречението си, защото някой почука на вратата. Нина се стресна.
- По дяволите! - прошепна тя. - Ами ако са ченгетата?
- Щяха да почукат с таран. - Еди побута съпругата си напред. - Който и да е, разкарай го. Аз ще се скрия в спалнята.
- Да не си посмял да си опаковаш нещата - предупреди го Уайлд, отиде до вратата, изчака го да се скрие и погледна през шпионката.
Не бяха полицаи. Самоличността на посетителя ѝ обаче я учуди не по-малко.
На прага ѝ беше Лари Чейс.
- Баща ти е! - изсъска Нина.
Главата на Еди се показа от рамката на вратата.
- Какво, да го вземат мътните, търси той тук?
- Не знам.
- Разкарай го тогава!
Еди се скри отново, но остави вратата леко открехната, за да може да чува какво се случва. Нина пусна баща му вътре.