- Здрасти, Лари. Това е, хм, изненада за мен. - Мъжът беше сам. - Къде е Джули?
- Пазарува - отвърна старият Чейс. - Тръгна към „Блумингдейлс“, така че реших да я оставя.
- Кога летите обратно за Англия?
- Тази нощ. Нали не се опитваш да ме разкараш?
- Моментът не е подходящ.
- Няма проблем, ще бъда кратък. - Лари огледа апартамента. - Хубаво местенце си имаш. Много е стилно. - Забеляза една вещ на Еди - керамична кутия за пури във формата на Фидел Кастро. - Поне по-голямата част от него.
- Какво мога да направя за теб, Лари? - попита Нина и се премести така, че гостът ѝ да застане с гръб към спалнята.
- Исках да оправя нещата между нас. Последната ни вечеря не мина много добре. Станаха две от две, ще ми се на вечеря номер три да стигнем до десерта без никакви фойерверки! - засмя се, но веднага застана сериозен, като видя каменното изражение на снаха си. - Разбира се, ако въобще си съгласна да има вечеря номер три.
- Честно казано, няма да ми отнеме много време, за да взема решение. Виж, Лари, моментът наистина не е подходящ...
- Моля те, ще бъда кратък! - Мъжът млъкна за миг, събираше мислите си. - Искам да се извиня. За случилото се в Южна Америка. Мислих над онова, което ми каза, и... ти беше права. Не трябваше да говоря със Стайкс.
- Не - студено се съгласи с него Нина. - Не трябваше.
- Нямаше как да зная, нямаше как! - оправда се Лари и протегна ръце напред. - Калас и Де Кесада не са от типа клиенти, които желая, но нямах идея какво планират. Когато Едуард се появи в Богота и започна да ме заплашва, че ще ме обяви за съучастник в техния преврат, аз... просто се паникьосах. Трябваше ми застраховка, че няма да бъда въвлечен в цялата каша, а Стайкс беше единственият човек, който можеше да ми я осигури, тъй като Де Кесада и Калас вече бяха мъртви.
- Точно това обаждане...
- Знам - прекъсна я Лари. - Съжалявам, наистина много съжалявам за всичко. Наясно съм, че ако не бях говорил със Стайкс, нещата нямаше да се развият така. Ако тогава знаех, ако дори предполагах какъв ще е изходът на събитията, никога не бих му се обадил.
- Това не променя фактите - намеси се Еди, беше излязъл от спалнята.
Лари се обърна светкавично към гласа, на лицето му бяха изписани страх, облекчение... и вълнение.
- Едуард? Боже Господи! Ти си добре!
- Аха - сви рамене Чейс и изгледа баща си със студен поглед. - Та правилно ли чух? Ти всъщност се извини преди малко?
- Ако съм направил грешка, редно е да я призная - сковано отговори Лари.
- Навярно това е първата грешка, която правиш в живота си, тъй като не помня някога да си се извинявал.
- Престани, Еди - сопна му се Нина и застана между двамата мъже, за да предотврати поредния семеен скандал. - Важното е, че е дошъл да се извини. Може би след като си тук... - Жената направи приканващ жест на стария Чейс.
- Е? - разпери ръце Еди в очакване.
Баща му положи усилие, за да изрече следващите си думи:
- Виж, Едуард. Искам да кажа, че... направих грешка и съжалявам. Наистина съжалявам.
На лицето на сина му се появи саркастична усмивка.
- Мътните да ме вземат. След като чух това, мога да умра щастлив.
- Стига, Еди! - скара му се Нина. - Просто го изслушай, моля те. Ако не за друго, поне заради мен.
- Съжалявам, съжалявам - повтори Лари с нарастващо вълнение. - Виж, аз... - закрачи нервно из стаята - ...не съм войник като теб, Едуард. Никога не съм изпадал в ситуация на живот и смърт. Според теб как се почувствах, когато разбрах, че действията ми са довели до убийствата на онези хора? Бях... бях ужасен! Не знаех как да се справя с подобно положение. Представа си нямах. - Мъжът отиде до един стол, седна на него и заби виновно поглед в пода. - Съжалявам.
- Извиненията ти няма да върнат Мак - сопна му се Еди. - Или някоя от другите жертви.
- Така е. Но... - Лари вдигна очи и срещна погледа на сина си. - ...Сторих каквото сторих, защото исках да спася собствения си задник. Признавам си. Напълно те оправдавам за онова, което ми причини в Англия. - Сви рамене, но не презрително, а с разбиране. - Честно казано, даже смятам, че показа забележителна сдържаност.
- Ако Холи не ми се беше изпречила - припомни му Еди, - нямаше да се въздържа.
- Заслужавах си го. Но да си дойда на думата. - Мъжът направи вял опит за усмивка. - Когато внучката ти е по-смела от теб, това може би е знак, че трябва да преосмислиш някои неща в живота си. Като например... - Въздъхна. - Като например взаимоотношенията със сина ти.
С мълчанието си Еди принуди Нина да попита: