- В какъв смисъл?
Лари не изпитваше удоволствие от това, което предстоеше да каже:
- Аз... мисля, че те подцених, Едуард. Ти вече не си момчето, което някога беше, превърнал си се в истински мъж. Променил си се. Помъдрял си, поел си отговорности много по-големи от теб самия. Това ме накара... накара ме да осъзная, че никога не съм бил като теб.
Старият Чейс отново заби поглед в пода, не искаше одобрение на думите си, просто се беше изтощил от тежестта на признанията, които направи. Нина погледна двамата мъже, чудеше се кой от тях първи ще проговори.
Беше Еди.
- Не съм вярвал, че някога ще чуя това. - Нямаше злоба или критика в гласа му.
- Не съм вярвал, че някога ще го кажа - отвърна Лари. - Но го направих. Надявам се да приемеш извинението ми.
Чейс го държа в напрежение, преди да каже:
- Ще си помисля.
Баща му очевидно очакваше повече, но успя да прикрие разочарованието си.
- Радвам се и на толкова.
Синът му се опита да смени темата:
- Как са Холи и Лизи?
- Елизабет е добре; познаваш я, постоянно се стреми към нещо. Холи беше много натъжена от загубата на баба ти, но тя е силно хлапе. Ще я преодолее. Ти как си?
- Как да съм? Аз също се разстроих от смъртта на бабчето. Трябваше да съм до нея. - Помисли и погледна извинително Нина. - Имам предвид, че ми се искаше да я видя, преди да се спомине.
- Щеше да се зарадва много - каза Лари, - но имам предвид ти как си? Изчезна безследно за три месеца и изглеждаш така, все едно си ходил на война. Откъде са всичките тези рани и подутини, и.... - старият Чейс посочи към лицето на сина си - ...тая растителност.
- Защо никой не харесва брадата ми? - въздъхна Еди. - Но иначе да, поударих се тук-там. Какво да правиш, рисковете на професията да си беглец, обвинен в убийство. Като се заговорихме за това, трябва да изчезвам.
Нина бързо препречи пътя му към спалнята.
- Еди, няма да те пусна да си тръгнеш отново.
- Вече говорихме за това - налага се да го сторя. Не мога да изчистя името си, без да разбия кода на Кит, но ако остана, само ще те повлека след себе си.
- Не, Еди - настоя съпругата му. - Каквото и да предстои, ще се справим заедно, разбра ли? Ако мислиш, че ще те пусна сега, когато отново си с мен, сериозно, ама много сериозно си се объркал.
- Как ще ме спреш? Ще ме вържеш за леглото ли? Не че не си го правила преди де...
- Не сме сами - бързо му напомни Нина и се изчерви.
- Май аз трябва да си вървя. - Лари се почувства неудобно. Тръгна към външната врата на апартамента, спря се и попита: - Ако наистина има нещо, което може да те оневини, Едуард, защо не го споделиш с полицията?
- Защото нямаме представа какво означава - обясни му Нина. - Някакъв номер е, код. Смятаме, че е нещо важно, но не знаем какво.
- Какъв номер?
- Мислиш ли, че ще успееш да го разгадаеш? - сряза го Еди. - Гений по математика... - Чейс кимна към съпругата си - ...и агент на МИ6 не успяха да го сторят, но вярваш, че един логистик ще може?
- Може да е логистичен номер - отвърна му Лари.
- Хм... това не е лоша идея - призна Нина. - Пък и едва ли ще навреди, ако пробваме.
- Добре, както кажеш - измърмори Еди. Написа номера на лист, докато Уайлд обясни набързо на Лари как са го получили. - Първоначално мислехме, че е гръцки телефонен номер, но не беше. - Чейс подаде хартийката на баща си.
Лари я погледна и се намръщи.
- Хм. Дванайсет цифри, започва с три и нула...
Нина се опули насреща му.
- Знаеш ли какво означава?
- Може би. Трийсет е код на швейцарска банка. Мисля, че се отнася за тези в Берн.
Еди го изгледа подозрително.
- Откъде разполагаш с тази информация?
- Доста от клиентите ми имат сметки в Швейцария. Това за мен е позната територия. Та... - сбърчи вежди старият Чейс, - ...пълният IBAN код на една швейцарска сметка е двайсет и един знака, но първите четири са контролни числа, така че можем да ги игнорираме. Следват пет за банковия код и дванайсет за номера на сметката, но тези номера на сметката почти никога не са толкова дълги, затова празните места се заместват с нули. Повечето швейцарски кодове са само четири числа, така че три нула две едно ти показва коя е банката... а останалото е същинският номер на сметката.
- Ако кажем на Интерпол това, което току-що сподели с нас - започна предпазливо Нина, - ще могат ли да открият на кого принадлежи сметката?
Лари кимна.
- Швейцарските банки вече не са суперсекретните крепости, каквито бяха някога. Съединените щати ги принудиха да приемат по-отворена политика след септември 2011 -а. Ако в днешно време искаш да скриеш парите си, внасяш ги в банка в Андора или Макао, или... не че това е важно - спря се Лари, като видя сърдития поглед на сина си. - Номерът, който имате, е достатъчен - ако наистина става въпрос за банкова сметка - за притежателя ѝ да получи достъп до нея... или пък за Интерпол, за да я провери.