- Трябва да кажем на Бушом - развълнува се Нина и отиде за телефона. Без да се обръща, нареди на съпруга си: - Да не си си помислил дори да си тръгнеш.
- Няма - отвърна ѝ той. - Не и преди да видя какво ще излезе от цялата тази работа.
- Май имате нужда да си поговорите, а и аз щях да си ходя, така или иначе... - запелтечи Лари.
- Сигурен ли си? - попита го снаха му.
- Трябва да се върна при Джули, преди да е стопила кредитните ми карти - усмихна се старият Чейс. - Но... ако съм бил прав за този номер, ще ми кажете, нали?
- Разбира се. Еди?
- Сигурно ще го сторим - пренебрежително отвърна Чейс.
- Добре тогава. Само да добавя, че що се отнася до парите, които Стайкс ми плати - и двамата бяхте прави. Те са мръсни. Ще ги дам за благотворителност веднага щом се прибера в Англия. Ще направя това, което ми каза, Едуард. - Лари погледна с надежда към сина си, но не получи одобрението, която търсеше. - Добре, ще се видим по някое време. Всички. - Старият Чейс прегърна набързо снаха си и кимна едва на Еди, след което си тръгна.
Нина се нахвърли върху съпруга си.
- Това ли беше всичко, което успя да кажеш: „Сигурно ще го сторим“?
- Ти какво очакваше? - саркастично я попита Еди. - Големи прегръдки, здрави тупания по гърба, мъжки сълзи и помирителните реплики „Обичам те, синко“, „И аз те обичам, тате“? Да не сме американци. А и дори да е прав за кода на Кит, това не променя факта, че прецака нещата. Може да се извинява колкото си иска, но ще трябва доста повече, за да ми мине.
- Дори ако ти помогне да си изчистиш името?
Еди се намуси.
- Спри да ми задаваш въпроси, на които не искам да отговарям, и се обади на Рене.
Нина се усмихна и вдигна телефона.
17
- Добре дошъл! - провикна се Лола и прегърна прясно избръснатия Еди, който се появи пред бюрото ѝ. Няколко други служители на АСН го приветстваха с аплодисменти.
- Благодаря! Благодаря на всички! Хубаво е да съм отново тук - отвърна на поздрава им Чейс. - Въздържай се, жена ми е точно зад мен - добави той, когато асистентката на Нина го целуна.
Ухилената му съпруга вървеше по петите му.
- Слухът бързо се е разнесъл наоколо, Лола?
- Не можех да го пазя само за себе си - отвърна Джианети без следа от разкаяние и пусна Еди. - Напираше да излезе. Както напира да излезе и това малко човече. - Жената погледна надолу към корема си.
- Скоро ще получи своята свобода - увери я Нина. - Той или тя. Както и да е, благодаря на всички ви.
Хората поздравяваха Еди и се ръкуваха с него, след което се връщаха в офисите и лабораториите си. Той и съпругата му също имаха работа за вършене.
- Господин Пенроуз ви очаква - съобщи им Лола. - Госпожица Бушом чака да ѝ се обадите.
Влязоха в конферентната зала. Себастиан Пенроуз стана от мястото си, за да ги посрещне.
- Здравей, Еди! Радвам се да те видя отново жив и здрав и съвсем нов човек. Навярно голямо бреме е паднало от плещите ти.
- Точно така си е - съгласи се Еди и се ръкува с по-въз- растния англичанин. - Но нека първо се уверим, че наистина съм свободен, какво ще кажете? Продължавам да си мисля, че SWAT отряда ще нахълта всеки миг и ще ме арестува.
- Смятам, че всичко е просто формалност - усмихна се насреща му Пенроуз. - Рене ни чака, така че нека се опитам да настроя това...
Конферентната зала беше оборудвана с апаратура за видео разговори. Себастиан натисна някакво копче на дистанционното управление и на големия екран на стената се появи картина. Тя представляваше друга конферентна зала, тази на Интерпол в Лион. Рене Бушом стоеше срещу тях.
- Добър ден, Себастиан - поздрави мъжа високата французойка. - Или каквото време е там при вас.
- Добро утро - отвърна ѝ Пенроуз развеселен. - Заедно съм с още двама мои приятели, които изгарят от желание да чуят какво имаш да кажеш, така че... надявам се новините да са добри.
Бушом въздъхна.
- Добри са за Еди, но се страхувам, че за Интерпол не са. Нина, беше права за номера. Направихме разследване на банката в Берн и се оказа, че сметката е регистрирана на името на Анкит Джиндал.
Еди не пропусна факта, че Рене използва пълното име на индиеца - явно беше разстроена и разочарована от своя бивш колега и приятел.