- Радвам се, че успя - каза на приятеля си зимбабвиецът. Буду и Струтър също се присъединиха към тях.
Банга кимна разсеяно, очите му бяха приковани към мъжете, които идваха през портата. Разпозна един от тях и въздъхна.
- Чиноязу! - изрече и хукна към брат си.
Еди потупа сърцето си с длан:
- Става ти едно хубавичко тук, нали? - Лицето на Буду се изкриви до неузнаваемост.
Всички затворници бяха минали от другата страна на портала, където се намираше гибелдозерът; машината запречи пътя, за да не може никое превозно средство да напусне комплекса. Една от металните прегради на кабината се падна на земята и издрънча. Двама зимбабвийци с картечници излязоха от нея, както и един огромен белокож, който се измъкна от тясното за него пространство и се изпъна. Видя Еди, помаха му весело и скочи от булдозера; в ръката си държеше ръчна граната, махна иглата ѝ, запрати я зад гърба си в кабината и се оттегли на безопасно разстояние. Експлозията унищожи управлението на машината и превърна импровизирания танк в изключително солидна преграда.
- Малки човече! - провикна се Олег Максимов на Чейс. - Добре ли си, да! - Брадатият руснак го грабна в меча прегръдка.
- Да, добре съм - изсумтя англичанинът. - Добре, добре, това вече боли! - Ухиленият Максимов го пусна. Еди видя безброй червени петна по лицето и ръцете на мъжа: бяха изгаряния от свистящи парчета от куршуми в кабината. - Да не си се изгорил?
- Да, малко - отвърна Олег и извади силиконовите тапи от ушите си; без тях звукът от стрелбата щеше да е оглушителен. Усмихна се. - Чувството е приятно.
- Доста си странен, Макс. - Преди години мускулестият гигант беше улучен с куршум в главата и оцеля, но оттогава започна да чувства болката по различен начин. Всъщност тя му доставяше удоволствие. Това, както Еди вече бе разбрал, правеше бившия агент на Спецназ изключително опасен опонент.
За щастие, сега се бореха на една и съща страна.
- Добра работа, Олег - похвали Максимов, преди да се върне при бегълците. По негови изчисления почти сто затворници бяха освободени; зачуди се дали щеше да има достатъчно място за тях в камионите. - Хайде, размърдайте се! - провикна се към тълпата да побърза.
- Къде си мислиш, че ще отидат всички те? - попита го саркастично Буду и погледна на запад - Ботсвана беше само на шестнайсет километра. - Границата се пази добре, никога не биха успели да я прекосят. А ако останат в Зимбабве, ще ги намерим. Няма къде да се скрият.
- Това не е твой проблем - отвърна Еди. Последният беглец се качи в един от камионите, хората бяха толкова натъпкани, че имаше голяма вероятност някой да падне по пътя. Първото превозно средство потегли. - Давай, Банга, настъпи педала. Не искам да си изпусна полета.
Зимбабвиецът помогна на брат си да се качи в кабината на пикапа, след което се намести на шофьорското място. Чейс скочи отзад, оръжието му беше насочено към Буду, който, заедно със Струтър и Максимов, го последва. Превозното средство тръгна, но не по пътя след останалите камиони, а направо през храсталаците. Достигнаха ги няколко изстрела от форта, но те бързо се отдалечиха на разстояние извън обхвата на куршумите.
Банга продължи да кара през ветровитото поле. След няколко минути пред тях се появиха изоставени строежи. Колоните им се издигаха като мъртви ръце към небето, те бяха началото на онова, което трябваше да бъдат циментови здания, но поради колапса в икономиката на Зимбабве се наложи проектът да бъде прекратен. Гибелдозерът, в първоначалния си вид, беше част от изоставеното in situ51 оборудване.
От строежа започваше широк път, който стигаше до магистралата на няколко километра на юг, той беше разширяван и изглаждан, за да може да се извозва тежко оборудване по него. Еди се надяваше да е подходящ за още една форма на транспорт...
- Ето я! - изкрещя Максимов и посочи към небето. Англичанинът погледна нагоре и видя снижаващия се яркожълт летателен апарат.
За негова изненада, не беше този, който очакваше.
- Какво, да го вземат мътните, е това? - учуди се той, докато големият, тромав биплан62 мързеливо се спускаше към импровизираната писта. Колкото повече се доближаваше до земята, толкова по-бавно се движеше, в един момент изглеждаше така, все едно съвсем бе спрял. Тогава, с леко повдигане на носа, самолетът се приземи на пътя, подскочи за миг и спря близо до недовършените сгради.
Банга подкара пикапа до биплана. Струтър ръгна Буду в гърба с мачетето, а Еди скочи от каросерията и прибяга до летателния апарат. Една от вратите в задната му част се отвори.