- Благодаря. - Двамата се ръкуваха отново и Себастиан си тръгна. - Така - подхвана Чейс, - сега какво?
- Преди всичко... - Нина се наведе, обгърна лицето на съпруга си с длани и го целуна продължително - ...това.
Мъжът се изненада... приятно.
- Без език? Ах! - Жената се наведе отново над него, този път с отворена уста. Когато го пусна, Еди беше останал без дъх. - Без секс на масата в офиса?
Нина се ухили.
- Не насилвай късмета си. Просто исках да ти покажа, че след като си те върнах обратно, повече няма да те пусна да си отидеш. От сега нататък, независимо от обстоятелствата, няма да се разделяме. Ти и аз - завинаги. Става ли?
Чейс се престори, че сериозно обмисля въпроса.
- Мога да се справя с това. Значи, сме отново заедно?
- Заедно сме, скъпи.
- И повече никога няма да се караме?
- Хайде да не говорим глупости. - Двамата се усмихнаха. - Както и да е, второто, което трябва...
- По дяволите! Знаех си, че ще започнеш веднага с работата.
- Второто, което трябва да решим - започна отново Нина със сериозен тон и постави пръста си на устните на Еди, - е как ще се справим с проблемите ни. Глас и статуетките.
- Фигурите са на сигурно място за момента - увери я Еди. - Оставих ги при един приятел в Чайнатаун. Но ако Глас ги иска унищожени, може би трябва да направим точно това и да се отървем от него.
- Сигурно. Но това може да не го спре и той да продължи с опитите си да ме убие. Необходима ни е повече информация, трябва да разберем защо статуетките са толкова важни. Братството имаше някои отговори, но не всички.
- Кой друг знае за тях?
- Много добър въпрос. И... - На лицето ѝ се изписа прозрение. - Мисля, че знам кой има отговора на този въпрос. Пападопулос ми обясни, че единствените места, на които може да се намери повече информация от тяхната, са архивите на някои могъщи правителства. А кое е най-могъщото от всички на планетата?
- Лихтенщайн?
- Не, то е номер две. Хайде де.
Напуснаха конферентната зала и се насочиха към рецепцията. Лола се пошегува с Чейс:
- Еди, да не си слагаш червило?
- По дяволите, тайната ми е разкрита - изтри устните си мъжът.
- Лола, искам да се свържеш с един човек и да прехвърлиш разговора в офиса ми - каза ѝ Нина.
- Разбира се, няма проблем - отвърна блондинката. - Кой е той?
Уайлд направи кратка пауза, преди да отговори:
- Виктор Далтън.
* * *
- Господин президент! - поздрави Нина с голяма фалшива усмивка. - Радвам се, че се съгласихте да ни приемете.
Агентите от Тайните служби претърсиха двамата посетители, за да се уверят, че нямат по себе си оръжия и записващи устройства. Виктор Далтън ги изчака да си свършат работата и да напуснат кабинета му, преди да отговори:
- Май нямах голям избор. - Хвърли омразен поглед на Еди. - Но да сме наясно, не обичам хора, които ме изнудват.
Усмивката на Нина изчеза на секундата, все едно имаше копче за изключване.
- Аз също не обичам хора, които се опитват да ме убият. Така че вече сме наясно по въпроса.
Далтън облегна лакти на огромното си дъбово бюро и сплете пръстите на ръцете си, докато гостите му се настаняваха.
- Така. Какво искате?
- Информация.
- За?
- За причината Глас да ме иска мъртва. За трите статуетки, които намерих и които Стайкс даде на Такаши.
- Не знам нищо и по двете теми.
- Нали работиш с Глас? Как така не знаеш?
- Моите интереси стигат дотам, да се разплатя с Групата. Хич не ми дреме какви са плановете на партньора ми. Част от целите ни съвпадат, затова си помагаме, нищо повече. Вече казах на Чейс всичко, което знам. - Погледът му стана пронизващ, опасен. - Ако искаш да знаеш какво съм казал, просто виж проклетия запис.
- Може би трябва да се съберем повечко хора да го гледаме - сряза го Еди.
Далтън изпъна показалеца си срещу него.
- Предупредих те, Чейс...
- Добре тогава - прекъсна го Нина, - разкажи ми за архивите. Явно Групата знае за статуетките много повече от всички останали. Една част от информацията си са взели от Братството на Селасфорос в Рим, но откъде са се добрали до другата част? Правителството на САЩ притежава ли някакви записи, които да се отнасят до фигурите? Нещо, което ги свързва със земната енергия, Атлантида, текста на Каликрат...
Очите на бившия президент се ококориха, когато чу последното.
- Знаеш ли какво съдържа? - попита го Еди.
Далтън обмисли много внимателно думите си, преди да продължи:
- Не знам какво има в него, но съм го чувал. Когато бях президент, Групата често искаше информация от някои от най-секретните ни архиви. Това нещо беше сред тях, текстът на Каликрат. Запомних го заради необичайното име. Но нямам представа какво се съдържа в него.