- Частен полет - констатира Нина. - Харесва ми да получавам ВИП обслужване.
- Да, но ако събитията не протекат по план - напомни ѝ Еди, - следващият ни полет ще бъде със затворническия самолет.
Вратата беше отворена, Абът ги покани да влязат. Луксозна- та шест местна каюта беше празна, но Уайлд забеляза помощник-пилот в кабината.
- Моля, заемете местата си - каза им чернокожият мъж и затвори вратата, - и да почваме купона. - Той зае своето до колегата си отпред.
Еди внимателно слушаше какво говорят пилотите помежду си и по радиото, но не чу нищо обезпокоително. Отпусна се едва. Ревът на двигателите се усили.
- Закопчайте коланите си - каза Абът по интеркома, когато самолетът се раздвижи. Нина нервно стегна своя, но Чейс остави неговия леко отпуснат - в случай че му се наложеше да действа.
Така като гледаше, екипажът нямаше намерение да ги нападне. Лиърджетът бързо се издигна на три хиляди метра височина и се насочи на север. Летеше над пустинен планински пейзаж.
- Хей - след малко се провикна Еди и посочи към нещо през прозореца, - познай какво е това.
Нина видя безлично, почти кръгло пространство от бял пясък, обградено от червеникавокафявия терен. Навярно представляваше коритото на пресъхнало езеро, предположи жената; в южния му край се намираше нещо подобно на летище, до него стигаше дълга писта, която пресичаше цялата дължина на плоската равнина.
- Не знам. Може би военна база?
Еди се подсмихна.
- Да, и така може да се нарече. Това е Зона 51461!
- Шегуваш се. Онази Зона 51? Там, където крият извънземните и летящите чинии?
- Точно тази. Така ми се иска да надникна в нея, просто за да видя дали историите са верни.
- Може да ти се отвори подобна възможност - каза Нина, когато самолетът започна да се спуска. - Дали ни водят в нея?
Чейс допря бузата си до прозореца, за да може да вижда по- добре.
- Не мисля. Май сме се насочили към хълмовете на изток от тук. - Намръщи се. - Странно, не смятах, че там има нещо.
- Ти какво, да не си експерт по Зона 51?- попита го подигравателно Нина.
- Бях запален по нея по времето, когато „Досиетата X“ и подобните им бяха на мода - призна си той. - Купувах си списания със заглавия като „Срещи с извънземни“. Хей, я стига! - добави Еди, като видя насмешливата усмивка на съпругата си. - Военните тайни са много по-скучни в истинския живот, отколкото на екрана. Много по-забавно е да си представяш, че охраняваш останките на разбило се НЛО, отколкото да пазиш някакъв склад, пълен с развалено радиооборудване. И отговорът е „да“. Налагало ми се е да го правя за цял месец.
- Горкото бебче. Та какво има там долу?
- Там е работата: няма нищо. Затова Зона 51 е разположена тук, на осемдесет километра от кое да е населено място.
Самолетът продължи да се спуска надолу и да намалява скоростта си.
- Слушайте, хора - чу се гласът на Абът по интеркома, - ще се приземим в „Сайлънт Пийк“ след пет минути. Поставете седалките и масичките си в изправено положение, става ли? - пилотът се засмя на шегата си.
На Нина не ѝ се стори забавна. Съобщението на чернокожия мъж я върна към реалността. Какво ли ги очакваше от сега нататък?
- Боже, ако нещо се случи, докато сме тук...
- Малко е късно да се притесняваме за това - прекъсна я Еди. - Досега всичко беше наред. Трябва само да се преструваме, че знаем какво правим.
- Нали винаги така действаме?
Самолетът продължи да се спуска към каменистите хълмове. Чейс потърси следа от човешко присъствие. Бяха се насочили към затворена долина с един-единствен огромен скалист връх, но не се виждаше удобно за кацане място...
Еди премига, когато истината изпъкна на фона на общата картина, подобно част от стереографски пъзел. Първоначално долината изглеждаше изоставена и празна - но със снижаването на лиърджета се появиха паралелни линии, които подсказваха за човешка активност. Наблизо имаше писта, която се сливаше с пясъка и пръстта. Асфалтът ѝ, изглежда, беше забъркан със същия пясък, който я ограждаше, тъй като цветовете им съвпадаха перфектно.
Подобен камуфлаж не можеше да скрие съоръжението от инфрачервения взор на сателитите. Това говореше, че мястото е било създадено, преди те да влязат в употреба. Може би зданието беше останало от времето на Студената война?
Навярно скоро щяха да разберат. Самолетът се приготви за приземяване, като се изравни с пистата.
- Малко ще подруса - съобщи Абът, - така че се дръжте здраво.
Нина беше забила нокти в облегалките на мястото си.