- Ако стисна още малко, ще стана едно цяло с шибаната седалка!
Пилотът, може би умишлено, не беше казал колко много ще раздруса, лиърджетът подскачаше като велосипед върху павета.
- Мисля, че ми падна една пломба - каза Еди, когато друсането понамаля значително.
Нина погледна навън.
- Къде отиваме? - зачуди се тя на глас. Около пистата нямаше никакви сгради, само издигащата се долина от двете ѝ страни. - Тук няма нищо.
- Трябва да има - каза Чейс. - Ако ли не, някой е гледал прекалено много мафиотски филми и е направил една страшно, ама страшно скъпа постановка в пустинята, за да ни убият.
- Благодаря ти, Еди. Винаги знаеш как да ми вдигнеш духа. - Наоколо продължаваше да няма никакви здания...
Самолетът намали сравнително скоростта си и се насочи към стръмната скала в края на долината. Когато я наближиха, забелязаха, че долната ѝ част всъщност представлява порта.
Огромна при това.
На Нина ѝ отне известно време, за да я обходи с поглед. Така като гледаше, някога в скалата е бил взривен отвор с над деветдесет метра ширина и двайсет метра височина.
- Господи - въздъхна тя. - Това е една огромна врата.
- Представи си каква ще им е шпионката - пошегува се Еди, беше впечатлен от гледката.
Самолетът спря.
- Дами и господа - съобщи Абът, - добре дошли в „Сайлънт Пийк“.
* * *
Един военен джип посрещна двойката и я превози до портата. Самата врата не се отвори, една малка част от нея, подобно на вратичка за котка, се прибра навътре, за да пропусне превозното средство. Дори тази част беше достатъчно голяма, за да успее самолетът, с който дойдоха, да мине през нея. Една табела до входа предупреждаваше за санкциите, които нежеланите посетители биха изпитали на гърба си, тя гласеше: „Използването на смъртоносна сила е позволено“.
Изумлението на Нина бързо беше привлечено от нещо друго. Тя едва не зяпна пред онова, което видя вътре. Намираха се в огромен хангар под земята, беше висок поне седем етажа и се осветяваше от редици светлини на тавана, които бяха толкова нависоко, че приличаха на малки, перфектно подредени звезди. Няколко транспортни самолета „С-130 Херкулес“471 бяха паркирани на една страна; почти се губеха в пещерния простор.
- Уха. Това е невероятно!
Шофьорът на джипа ги закара до някакви малки кабини точно срещу летателните машини. Мъже със сини барети на охранителната полиция на ВВС ги очакваха.
- Внима'ай, отрядът на палячовците е тук - прошепна Еди на Нина.
- Недей да говориш, освен ако не е абсолютно наложително... Пък дори и тогава недей! - нареди му жената.
Джипът спря, военните полицаи го обградиха. Един от мъжете излезе напред, за да поздрави посетителите, беше върлинест офицер с очила с телени рамки.
- Доктор Уайлд, добре дошла в Стратегически резерват „Сайлънт Пийк“. - Мъжът поздрави жената и й подаде ръка, за да слезе от автомобила. - Аз съм главнокомандващият базата, полковник Кърн, Мартин Кърн. За мен е огромна чест да ви посрещна тук.
- Благодаря ви, полковник - отвърна Нина. Еди излезе от джипа зад нея, спомни си военния протокол и отдаде чест на по-висшестоящия офицер. - Това е моят сътрудник в Пентагона, капитан Тайлър.
- Сър - поздрави Еди и накара съпругата си да изтръпне за пореден път. Дори само тази дума звучеше изключително нелепо с неговия ужасен акцент.
Кърн не му обърна внимание, то беше запазено единствено за гостенката му.
- Капитане - набързо поздрави Еди полковникът и отново се обърна към Нина. - Четох каква роля сте изиграли в спасяването на живота на президент Коул в Индия миналата година. Ако ми позволите да изкажа мнението си, проявили сте истински героизъм. Нещо, с което всеки американец трябва да се гордее.
- Ах, благодаря ви. - Уайлд се почувства неудобно от похвалите на полковника, беше сигурна, че нямаше да е толкова ентусиазиран, ако знаеше истинската причина за посещението й тук.
Жената смени темата.
- Ето ги и документите ми.
- Това е просто формалност, много добре знам коя сте - увери я с усмивка Кърн, хвърли им бърз поглед и й ги върна, но обърна по-сериозно внимание на тези на Чейс. - Всичко е наред. Предполагам, че нямате търпение да слезем долу в хранилището.
- Долу? - учуди се Нина. Посочи към близките кабини. - Помислих си, че това са...
- Тези тук? О, не, това са административни пунктове. Не сте ли запозната с базата?
- Не, всичко беше организирано набързо и нямах време да навляза в нещата. Значи, има още какво да видим.
Кърн се ухили.