- О, определено има! Ще ви разведа лично. Впишете ги - нареди на един от мъжете наблизо, преди да направи знак на Нина и Еди да го последват. - Принципно трябва да ви прибера всички мобилни телефони и електронни устройства, но вие имате най-високо ниво на достъп, така че няма да е необходимо. - Този факт издигна флага на съмнението в ума на Нина: защо Далтън се беше постарал толкова много заради тях? - Оттук, моля. Мисля, че ще бъдете впечатлени.
Поведе ги към жълто бъги, което приличаше на кола за голф. Охранителите се върнаха по кабините си. Нина седна отпред, до офицера, Еди се намести зад нея.
- Колко е голямо това място? - попита тя, когато Кърн подкара електрическото превозно средство.
- Това ниво ли? Сто и десет хиляди квадратни метра и съвсем не е най-голямото в комплекса. Общо имаме дванайсет нива.
- Мамк... мале, това е доста площ - изуми се Еди, думите му прозвучаха като „туй е мноу плош“.
Нина му хвърли гневен поглед.
- Кога е построен комплексът? И в този ред на мисли, защо е бил построен?
- Строежът е започнат през 1954 година - обясни ѝ Кърн. - Целта му е била да бъде създадена резервна ядрена сила за САЩ - независимо какво биха постигнали руснаците с първата си атака срещу нас, щяхме да разполагаме със скрити бомби, готови да бъдат изпратени от тази база до дни или седмици. Оказа се обаче, че докато „Сайлънт Пийк“ заработи, и двеге страни въведоха използването на МКБР481. Този факт реално пенсионира бомбардировачите ни. Комплексът се превърна в стратегически резерват. - Полковникът посочи към самолетите в хангара. - По-скоро в склад.
- Кат’ гробишата в Арисона - каза Еди, напомняйки за огромните пустинни площи, изпълнени с остарели самолети.
- Не точно - летателните апарати там стават само за резервни части и за скрап, но не и за активна служба. Ако се наложи, всичко в „Сайлънт Пийк“ може да бъде готово за битка в рамките на четиресет и осем часа. Ще видите инвентара ни по пътя надолу.
Нина погледна напред към редиците с камиони и хъмвита, но не видя нищо, което да прилича на рампа или на асансьор, на пода на хангара беше нарисуван огромен черен квадрат.
- Как ще слезем... оу! - ококори се жената, когато разбра какво вижда.
Квадратът не беше нарисуван в пода, той представляваше рамката на огромна асансьорна шахта.
- Голяма работа е, нали? - каза Кърн, беше изпълнен с гордост. - Всяка от страните му е сто и осемдесет метра и може да пренесе „Боинг В-52“ в пълно бойно снаряжение за по-малко от пет минути от най-долното ниво. Или поне така са ми казвали. Не съм го виждал да пренася нещо тежко - поех командването на базата едва миналата година.
- Това е... внушително - съгласи се Нина. През ума ѝ премина мисълта, какво ли биха помислили археолозите на бъдещето, отдалечени от настоящия момент, както Уайлд беше отдалечена от дните на разцвет на Атлантида, за „Сайлънт Пийк“. Щяха ли да разберат оригиналното му предназначение да сее смърт и идеологическия конфликт, който беше довел до създаването му?
Нина остави подобни мисли настрана, когато Кърн завъртя бъгито към единия ъгъл на отворената шахта. Метална клетка заемаше площ не по-голяма от три квадратни метра.
- Пътнически асансьор - обясни полковникът и спря пред него. - Има по един във всеки ъгъл на шахтата. Всичко това е малко объркващо, но е доста по-удобно от аварийното стълбище. Хайде, качвайте се на борда. - Триото слезе от бъгито, Кърн отвори вратата на клетката и влезе през нея. Стъпи на платформа с парапети около ръбовете ѝ. Когато всички се озоваха на нея, полковникът затвори вратата и отиде до таблото за управление. - Хранилището е на най-долното ниво.
- В земните недра - отбеляза Нина.
- Точно така. Някои хора казват, че ако се заслушаш дос- татъчно внимателно, можеш да чуеш как Сатаната работи там долу. - Кърн се засмя и натисна един бутон. - Така, тръгваме. Дръжте се.
Платформата потъна надолу в клетката, към масивна вертикална шахта, която водеше направо към забравата. Нина инстинктивно се дръпна от ръба, започна да ѝ се вие свят.
- Не се безпокойте, доктор Уайлд - успокои я полковникът. - В пълна безопасност сте. Никой не е падал долу... поне не по време на моята смяна!
- Въпреки това предпочитам доста по-солидни перила - отвърна му тя. - Като например... стени.
Асансьорът продължи да се спуска надолу. Грамадни вертикални релси опасваха четирите страни на огромната шахта; те представляваха водачите на главната асансьорна платформа. Долу в мрака се виждаха светлини, които маркираха входовете към другите нива на базата. Както изглеждаше, хранилището можеше да се намира на почти осемстотин метра под земята. Тази мисъл накара Нина да потръпне.