- Текстът, който желаете, е на път - съобщи Огълби. - Совалката ще пристигне до минута.
Еди и Нина се доближиха до прозореца. Крановете поемаха по различни маршрути, за да изминават огромните пространства между лавиците по най-ефективния за тях път. Докато наблюдаваха в захлас, една от високите машинки мина наблизо, носеше голям метален контейнер, подобен на депозитна кутия. Някъде отгоре, от захранващите му кабели, се сипеха искри. Кранът мина покрай насочващите сензори, зави в един коридор и се загуби от поглед. В далечината се виждаха други совалки, които обхождаха района.
- Май сте доста натоварени - констатира Нина.
- Винаги сме така - отговори ѝ Огълби. - Имаме поне триста заявки на ден, отделно постоянно получаваме нови материали. Пентагонът, ЦРУ, АНС, дори Белият дом - всички имат файлове тук долу. Нашата работа е да следим всеки един от тях. - Гордостта му за малко измести лошото му настроение. - Никога никаква информация не е изтекла, камо ли пък да бъде открадната от „Сайлънт Пийк“. Нито една дума. - Лошото му настроение се завърна. - Колко време ви е необходимо?
- Не знам - сви рамене Нина.
Жестът ѝ ядоса още повече техния домакин.
- Това не е социален клуб, така че бъдете по-организирани. Когато получите онова, което ви трябва, върнете всичко в кутията и я поставете на линията. После можете да си вървите. Междувременно аз имам работа, така че, ако ви трябва нещо, извикайте зомбито, дето е ей там. - Огълби хвърли презрителен поглед към отегчения мъж до входа и напусна кабината.
- Мамка му, колко се радвам, че се махна - каза Еди.
- Така е. Голям е кретен!
- Не, имам предвид, че отново мога да говоря.
- Знаеш ли, мълчанието е злато - скастри го Нина. - Не искам да слушам онзи отвратителен акцент, който имитираш. Какво ти става? Женен си за американка, как е възможно да не можеш да ни наподобиш?
- О, много добре знам как да ви наподобя. Трябва да говоря по-пискливо и по-дразнещо... опа. - Дискусията им беше прекъсната от една совалка, която спря пред прозореца им. Чу се хидравлично изсвистяване, когато машинката остави товара си на мястото за разтоварване, капакът в кабината се отвори и металната кутия се плъзна върху линията към Нина и Еди.
Жената разгледа пратката. Беше по-голяма от стандартна кутия за документи, върху нея лазерно беше гравиран баркод. Под него имаше огромен етикет, на който беше написан идентификационен номер и неясен текст - ПСИ(СЗ)/ЗАБЧУЖ. По-долу в червено беше отбелязано „За четене на място“.
- Какво означава това? - попита жената, като посочи към неясния текст.
- ЗАБЧУЖ означава „забранено за чужденци“ - обясни ѝ Еди. - В такъв случай е по-добре да не гледам. Не искам да нарушавам правилата.
- Мисля, че отдавна преминахме границата, за да се притесняваме сега за тях - отбеляза съпругата му с вяла усмивка.
- Май си права. ПСИ означава „прецизно съхранена информация“. Или казано на прост език - строго секретна. G3 навярно е необходимо ниво на достъп. Далтън ти осигури такова, така че по-добре започвай да се възползваш от него. Колкото по-бързо се разкараме от тук, толкова по-добре.
Жената взе кутията и я постави на бюрото.
- Така е. Не ми хареса онова, което Огълби каза: че можел да ни изпрати текста в АСН. Мислиш ли, че Далтън ни е устроил клопка?
- Изненадан съм, че още не са ни арестували. Или гръмнали.
- Много успокояваща мисъл. - Нина седна и отвори кутията, Еди надвисна над рамото ѝ, за да види какво има в нея.
Нямаше нищо особено: хартиена папка, в която имаше около трийсет страници и голям плик с мехурчета, който съдържаше някакъв плосък и тежък предмет. Жената се спря първо на папката. Началните страници представляваха обобщение на информацията как американските войници бяха намерили тези материали в нацистки архив в края на Втората световна война, както и бюрократичното решение те да бъдат скрити от обществеността. Следваха преводи от немски на английски на делата на нацистите и от гръцки на английски... на търсения текст.
Нина остави листовете на една страна и взе плика. В него имаше калъф от дебела черна кожа, обкантена с метал. Месингов цип обхождаше трите му страни. Жената внимателно го разтвори.
Веднага позна онова, което се намираше вътре.
Беше другата част на пергамента, който прочете в архива на Братството на Селасфорос в Рим.
19
- Какво е това? - попита Еди.
- Нещо, което липсваше прекалено дълго време - прошепна Нина, ликувайки. Американското правителство беше използвало същия метод за съхранение на крехкия лист от фина животинска кожа, както и Братството. Той беше сложен между две стъкла. Тази част от документа изглеждаше много по-зле от другата си половина; беше минала през повече ръце през вековете.