Въпреки това ситният гръцки текст бе ясно различим. Нина се взря в отдавна изгубените думи на Каликрат и започна да превежда...
- Е? - попита Еди нетърпеливо. - Какво пише?
- Братството разполага с другата половина - обясни съпругата му и посочи скъсаната горна част на страницата. - В нея се описват психичните процеси, които протичат, когато трите статуетки се съединят - „виденията“. Но това тук... - Нина набързо прегледа останалата част от написаното. - Това тук описва физическите последици. Всичко съвпада с онова, което се случи в Токио - зареждането на фигурите със земна енергия, левитацията...
- Левитация? Да не си политнала из стаята?
- Не аз, а статуетките. Просто... увиснаха във въздуха. Но остави това. - Нина продължи да чете, нямаше търпение да разбере какво следва. - В текста на Братството жрицата Нанталас вярва, че фигурите са ключът към божествена сила, която идва от нещо, което тя нарича небесен камък.
- Метеорит?
- Така изглежда. Все пак фигурите са направени от метеоритен камък - били са изсечени от него. В този текст се казва каква е тази сила. - Нина посочи към горната част на пергамента. - Продължава точно от мястото, на което свърши другата му половина. Когато жрицата съединява трите статуетки и ги докосва до небесния камък, той „се отлепи от пода, вдигнат от силата на боговете. Макар помещението да не беше отворено към небето, Храмът на боговете бе прорязан от мълния, а земята се разтресе от тътена. Нанталас остави камъка да се върне отново на земята. Кралят се съгласи, че тази мощ трябва да бъде използвана срещу враговете на Атлантида, но знаеше, че ще има хора в кралския двор, които ще се страхуват да не разгневят боговете. Владетелят каза, че трябва да доведе придворните тук, в храма, за да видят те със собствените си очи могъществото на небесния камък“. Кралският двор - повтори замислена Уайлд. - Ако са били там, това щеше да бъде записано в залата с олтара...
- Колко голям е бил камъкът? - попита Еди.
- Не пише. Но по пътя на логиката трябва да е бил доста голям - със сигурност много повече от статуетките.
- Значи, камъкът е бил оръжие, което ползва земната енергия? Природно оръжие?
- Така изглежда. Атлантите са го открили преди единайсет хиляди години.
- Тогава къде е сега?
- Много хора се опитват да открият отговора на този въпрос. - Нина го погледна разтревожено. - Еди... аз съм ключът към намирането му. Когато съединих трите статуетки в Япония, се почувствах... притеглена от нещо. Тогава не знаех от какво, но трябва да е било от този небесен камък.
- Притеглена? - учуди се Чейс. - Как така?
- Трудно е за обяснение, но беше като... като птичия инстинкт за гнездене. Просто знаех в каква посока се намира и че е много надалеч. Такаши беше наясно какво да очаква - едно от първите неща, които ме попита, бе дали съм го почувствала. Къртицата в Братството е осигурила на Групата първата част от текста на Каликрат, а властта им над американското правителство - тази. - Жената почука стъклото, което предпазваше пергамента. - Навярно смятат, че метеоритът е някакво атлантско супероръжие и искат да се доберат до него. За да го сторят обаче, им трябвам аз.
- Това не е добре - констатира Еди. - Може би трябваше да счупя онези шибани статуетки.
- Почвам да мисля, че си прав. Въпросът е, какво ще правим?
Мъжът посочи към текста.
- Има ли нещо друго интересно в него?
Нина набързо изчете остатъка от написаното.
- Не.
- Чудесно. В такъв случай връщай всичко на мястото му и да се махаме.
Уайлд закопча кожения калъф, върна го обратно в плика и заедно с хартиената папка ги сложи в кутията. Тъкмо щеше да я промуши през капака, обратно към автоматизираната библиотека, когато телефонът ѝ иззвъня и стресна двама им.
- Как е възможно да имам обхват толкова надълбоко под земята? - учуди се Нина и извади апарата с една ръка. Номерът на дисплея беше непознат.
- Вероятно имат усилвател - предположи Чейс, изведнъж го налегна тревога. - Очакваш ли някакви важни обаждания?
- Не. - Отвърна съпругата му. - Ало?
- Здравейте, доктор Уайлд. - Далтън.
Нина заговори тихо, за да не могат Огълби или охранителят да я чуят.
- Здравейте, господин президент - произнесе последната дума пренебрежително. Еди веднага застана нащрек и погледна какво се случва навън. Засега нищо, но знаеше, че това няма да продължи дълго. - На какво дължа тази изключително съмнителна чест?