Выбрать главу

-      Какво мислите за „Сайлънт Пийк“?

-      Комплексът би бил впечатляващ за хора, които нямат нищо против безсмисленото пилеене на данъците им. Но едва ли ми се обаждате, за да разберете мнението ми.

Еди се наведе, за да може да чува какво казва Далтън.

-      Права сте, не звъннах за това. - Бившият президент изго­варяше всяка дума с наслада. - Обадих се, за да ви кажа... сбо­гом. Току-що командирът на базата беше уведомен за сериозен пробив в сигурността. Предполагам, че на охраната ще им отне­ме минута, преди да дойдат за вас. В пълно бойно снаряжение.

Ледени тръпки заляха тялото на Нина.

-      Пробив, който ще бъде проследен до вас. - Жената се хва­на за последната надежда като удавник за сламка.

Далтън се засмя.

-      Не. Няма. От една страна, моите хора прикриват следите си, а от друга... няма да доживеете, че да успеете да разкажете на когото и да било. Така че ще го кажа още веднъж: Сбогом, доктор Уайлд.

-      Копеле! - изсъска Нина. Чейс взе телефона от ръцете ѝ.

-      Президент Виктор Далтън, преди да затвориш - започна с пълното име на мъжа Еди и за това беше възнаграден с учуден поглед от страна на съпругата си, - имам да ти кажа нещо.

-      Предполагам, че ще ме заплашваш, Чейс - беше отговорът на Далтън. Еди знаеше, че в момента копелето се бе ухилило до- волно. - Ще ме заплашваш, че ще използваш видеозаписа от на­шия кратък разговор, нали? Уверявам те, че никой никога няма да го види. Моите хора ще се погрижат за това. Предупреденият е по-малко уязвим, както е поговорката.

-      Просто исках да ти кажа: Ал-Каида бомба убий президента джихад тероризъм!

Последва мълчание.

-      Шибано копеле! - Далтън прекъсна връзката.

-      Какво, по дяволите, беше това? - попита Нина.

Еди я дари с лукава усмивка.

-      АНС записва всеки телефонен разговор, проведен в Ща­тите. Всички тези „ключови“ думи ще ги накарат да започнат разследване по случая. Като си в компанията на хора като Ол- дърли достатъчно дълго време, започваш да научаваш номерата им. Може би някой ще разпознае гласа на Далтън и ще осъзнае, че той е отговорен ние да се озовем тук.

Иззвъня някакъв друг телефон - този, който се намираше на стената до охранителя.

-      Чудесно - каза Нина, когато онзи вдигна слушалката, - но едва ли ще ни е от голяма полза сега, нали?

Изражението на гарда рязко се смени от пълно отегчение до безпокойство.

-      Доктор Огълби! - провикна се той, пусна слушалката и по­сегна за оръжието си. - Имаме пробив в сигурността! - Хукна към кабината на Нина и Еди. - Вие двамата, замръзнете!

Огълби бягаше зад него.

-      Какво става?

-      Сър, тези двамата са нарушители! Не са оторизирани да бъдат тук!

-      Моля? Но те... те бяха в системата!

-      Просто повтарям това, което полковник Кърн ми каза, сър.

Еди бавно вдигна ръцете си.

-      Хей, не знам к’ъв ви ѝ прублема, но очевидну е станала нек’ва грешка.

Огълби се изрепчи:

-      Откъде сте всъщност вие, капитане? От Австралия ли?

Охранителят също влезе в кабината и каза:

-      Заповядано ми е да ви арестувам. Госпожо, пуснете тази кутия.

-      Не, не я пускайте! - изкрещя Огълби и хвърли гневен пог­лед на гарда. - Документите в кутията са много крехки, идиот такъв! Доктор Уайлд, оставете я много внимателно.

-      Така ли? - Нина метна кутията по охранителя.

Мъжът инстинктивно натисна спусъка...

Разнесе се метален звън и пукане на стъкло. Летящата кутия беше застанала на пътя на куршума, но въпреки това продъл­жи своя полет и удари ръката на охранителя, която държеше пистолета. Преди да успее да насочи оръжието си отново, Еди му се нахвърли и му нанесе сериозен удар в лицето. Гардът падна на пода, англичанинът заби петата си в слабините му, за да се увери, че онзи ще е вън от играта за известно време.

Чейс взе пистолета и погледна съпругата си със смесица от раздразнение и облекчение.

-      Много тъпо нещо направи.

-      Исусе! - въздъхна Нина. Долната страна на кутията има­ше голяма вдлъбнатина, на мястото, където металът и стъклото бяха абсорбирали частично силата на куршума. - Тоя се опита да ме застреля!

-      Ти какво очакваше? На табелата пишеше, че използването на смъртоносна сила е позволено.

-      Да, но не пишеше, че е задължително!

Огълби отстъпваше назад с вдигнати ръце.

-      Не ме убивайте, не ме убивайте!

Еди тръгна към него, беше насочил пистолета в мъжа.