- Кажи ни как да се измъкнем от тук.
Преди ученият да успее да отговори, в хангара се разнесоха пронизителни клаксони и засвяткаха червени светлини.
- Не можете да избягате - отвърна му ученият, беше възвърнал част от увереността си. - Това е алармата за запечатване на базата.
Англичанинът го блъсна в една от стените на кабината.
- Колко мъже има в базата?
- Около четиресет - отвърна Огълби и преглътна. - Вече са тръгнали за насам - ако искате да останете живи, по-добре се предайте, докато имате тази възможност.
- Не мисля, че ще имаме право на избор - каза сериозно Нина. Отиде до вратата и погледна към огромната шахта. Асансьорът, с който слязоха тук долу, вече го нямаше, Кърн се беше върнал с него на повърхността... но докато го търсеше, Уайлд забеляза, че в противоположния ъгъл се спуска друг, беше пълен с униформени мъже с автомати.
- Мамка му! Еди, вече са тук!
Чейс погледна натам и осъзна, че няма как да си проправят път със сила - девет автомата М4 срещу неговия пистолет „Берета М9“ си беше битка с ясен край. Вместо това дръпна Нина обратно в кабината.
- Ела!
- Къде? - съпругата му беше объркана. - Натам няма изход!
- Разбира се, че има. - Еди се гмурна към капака, предназначен за предметите, които трябваше да се върнат в библиотеката, металните ролки под него изскърцаха, когато той се плъзна по наклона. - Хайде да се търкаляме!
Удари капака с главата си и се изгуби зад него. Нина погледна към платформата. Асансьорът почти беше стигнал, мъжете в него бяха готови за действие.
Уайлд също се хвърли върху лентата.
Премина през капака... и веднага беше изправена пред смъртна опасност - една механична ръка мина над главата ѝ. Жената изпищя и се извърна на една страна, метален нокът се заби в косата ѝ. Автоматичната линия водеше до голям контейнер, където се струпваха всички кутии, преди да бъдат върнати на местата им... а системата явно не обичаше натрапниците.
Блестящият лъч на лазера на баркод четец премина през лицето ѝ и я заслепи. Една секция от контейнера се отвори и започна да я избутва към зоната за отхвърлените предмети.
Ролките отстъпиха мястото си на гладка метална повърхност. Нина се плъзна по нея... към някаква машинария за пресоване, която всеки момент щеше да я докопа...
Две ръце я сграбчиха и измъкнаха от предстоящия ад.
- Хванах те! - изсумтя Еди и я изтегли от линията. Огромните ролки на пресата се притиснаха една в друга, след което се отдръпнаха, когато установиха, че храната им е избягала.
- Боже! - въздъхна жената. - Какво е това място, лунапаркът на Сатаната ли?
- Кърн каза, че Лукавият е точно под нас. Оттук. - Чейс мина под друга линия и се насочи към рафтовете с материали. - Внимавай къде стъпваш. Мисля, че релсите са електрифицирани.
- Чудесно, като че ли нямаме достатъчно проблеми, за които да се тревожим. - Еди тръгна напред, съпругата му изчака една совалка да премине, преди да го последва. - Къде отиваме? - Вървяха надолу по пътеката и внимаваха да не стъпват на релсите. - Асансьорите са в другата посока.
- Трябва да се опитаме да намерим аварийното стълбище, за което спомена Кърн - обясни й Чейс.
- Голямо изкачване ще падне!
- Да не би да искаш да останеш тук и да прекараш остатъка от живота си в четене на древни документи? Чакай, не ми отговаряй. Трябва да се измъкнем от този етаж.
- След което да си пробием път до повърхността... но дори и да успеем, има само една врата, която води навън.
- Така е, но е една доста голяма врата!
Зад гърба им се разнесоха викове: войниците се разделиха на групи. Еди погледна назад, беше силно разтревожен.
- Ще бъдем лесни мишени, ако стрелят по нас.
Нина вървеше напред към едно разклонение.
- Ако завием на следващия... уха! - Един от крановете изникна от ъгъла точно зад нея... и продължи напред, принуждавайки я да стори същото. Совалката държеше огромен контейнер, който не оставяше място за жената да се промуши покрай него. - Еди, не мога да се върна при теб!
- Продължавай напред! - изкрещя ѝ мъжът в отговор. - Завий вляво, аз ще те догоня!
Нина бягаше пред настигащата я машина. Чейс се върна до кръстопътя и пое по друга пътека. Хвърли ѝ преценяващ поглед. Следващото разклонение беше на около двайсет и пет метра пред него; можеше да настигне съпругата си точно...
- Тук е! Ето тук!
Крясъкът се разнесе зад гърба му, беше един от войниците, който стоеше в началото на пътеката.
Онзи вдигна автомата си...
Еди се прикри от връхлитащите го куршуми зад един от извисяващите се кранове. Едва когато ехото от изстрелите отшумя, той хукна да бяга покрай безкрайните редици с рафтове. Трябваше да отдалечи охранителите от Нина, след което да намери начин да се върне при нея.