Выбрать главу

Зад гърба му се нижеха безброй лавици със секретни материа­ли. Стъпваше изключително внимателно, защото, ако се спънеше в релсите, щеше да е лесна мишена за преследвачите си.

По една от пътеките се показа совалка, която носеше някол­ко кутии. Ако завиеше към него, щеше да го хване в капан...

Машината мина покрай разклонението и се насочи към ка­бините.

Еди зави зад ъгъла и тръгна по същата пътека, но в противоположната посока на оттеглящия се кран. Така щеше да си осигури временно прикритие от преследващите го мъже, може би дори щеше да ги обърка и да им се изплъзне.

Някой отново се провикна, този път по високоговорителя:

-      Не стреляйте, не стреляйте! - избумтя увеличеният от апа­ратурата глас на Огълби. - Ще уцелите файловете! Хванете ги и ги отведете навън - там ги застреляйте!

Подобна забрана щеше да е добре дошла, ако военните при­емаха заповеди от цивилни. Еди нямаше намерение да рискува живота си, за да провери дали щяха да го сторят, затова продъл­жи да бяга. Ако Нина беше завила там, където ѝ каза, сега на­вярно се намираше на осем или девет пресечки зад него, вдясно. С летящите наоколо куршуми обаче имаше голяма вероятност да е поела по друг маршрут.

Чейс стигна до следващото разклонение и приклекна, за да огледа обстановката. Нямаше следа от съпругата му. По дяво­лите! Напред ли беше продължила, или по някоя друга пътека?

Погледна зад ъгъла. Совалката, която го прикриваше, беше поела по друг релсов път, за да достави пратката си, и по този начин беше освободила трасето за няколко охранители. Оста­налите им колеги щяха да се опитат да го заобиколят и да от­режат пътя му за бягство. Еди си пое дълбоко въздух и отново побегна в посока, която се надяваше, че ще го отведе при Нина. Докато тичаше, забеляза двама мъже в едно от разклоненията. Чу изстрел зад гърба си, куршумът не успя да го намери и се вряза в една от металните депозитни кутии.

-      Казах да не стреляте! - сгълча охранителите Огълби по аудиосистемата. - Не! Стреляйте! Толкова ли ви е трудно да го проумеете?

На следващата пътека нямаше никого, нито пък на онази от­татък нея. Еди се втурна още по-навътре в хангара. Ако успее­ше да достигне следващото разклонение, преди някой от прес­ледвачите му да го види...

Върху пътеката се посипаха искри, когато една от совалките зави зад ъгъла и се насочи към него - спря, подвижната ѝ ръка се издигна, за да вземе голяма кутия от един от рафтовете. Еди изруга. Опиташе ли се да се промъкне покрай машината, щеше да изгуби много време, но беше прекалено навътре по пътеката, за да се връща да търси алтернативни маршрути.

Не че щеше да открие такива.

-      Спри или ще стрелям! - извика един от охранителите зад гърба му.

Откриха го.

Англичанинът се намираше на три метра от статичния кран, който сваляше товара си от лавицата. Щяха да го гръмнат, преди да успее да се промъкне покрай него. Нямаше смисъл да риску­ва, обърна се. Двама мъже го държаха на мушка. Вдигна ръце.

-      Нина! - провикна се. - Спипаха ме. Изчезвай от тук, не се оставяй да те хванат!

-      Млъквай! - заповяда единият от охранителите. Двамата с колегата му запристъпваха към пленника си. Още двама мъже стигнаха до разклонението и тръгнаха към тях. - Хвърли оръ­жието!

Еди се подчини и погледна назад към совалката. Ако отново тръгнеше, имаше възможност да се промуши покрай нея, когато дойдеше насам. За съжаление, машината продължи да снижава кутията от горния ред.

Трябваше да рискува. Далтън беше планирал нещата така, че просто да „изчезнат“. Нямаше да се даде без бой, щеше да се бори докрай.

Охранителите вървяха към него. Мъжът най-отпред отлепи едната си ръка от автомата и посегна към колана си за комплект пластмасови белезници. Дулото на огнестрелното му оръжие се измести от Еди.

Това беше неговият шанс.

Приготви се да побегне към совалката...

Разнесе се метален трясък над главите им. Стреснатите вой­ници погледнаха нагоре... и бяха съборени на пода от силещите се върху тях тежки кутии.

Главата на Нина се подаде от пролуката, където допреди малко се намираха контейнерите.

-      Бягай, Еди!

-      Аз ти казах да бягаш! - оплака се съпругът ѝ. Въпреки това беше изключително щастлив, че я вижда. Жената се шмуг­на обратно, а Чейс се промъкна покрай крана. Падналите кутии задрънчаха и се заудряха една в друга, когато зашеметените ох­ранители се опитаха да се изправят на крака.