Еди изпука пръстите на ръцете си и я дари с лукава усмивка.
- Мисля, че ще схванат намека.
20
В административния блок полковник Кърн слушаше по интеркома доклада от най-долното ниво на „Сайлънт Пийк“.
- Все още не можем да възстановим захранването, сър - рапортуваше един глас по пращящата мрежа. - Нуждаем се от екип по поддръжката, за да ремонтираме прекъсвачите.
- Ще повикам хора от „Груум“ - съобщи Кърн, беше притеснен. - Докладвайте ми за нарушителите. - В момента, в който пристигна съобщението от Пентагона, че пропуските на посетителите са подправени, техният статут рязко се промени от почетни гости на мишени.
Огълби се намеси по интеркома.
- Опустошиха мястото! - проплака той. - Кърн, държа ви изцяло отговорен за това фиаско. Как въобще им позволихте да се разхождат свободно из базата?
- Системата ми показва, че вие също сте одобрили пропуските им - отвърна му раздразнен полковникът, след като провери на монитора този факт. - Изглежда, сигурността е била нарушена на много високо ниво. Трябва да има разследване...
- Сър! - прекъсна го лейтенантът и посочи към екрана. - Главният асансьор... тръгнал е насам!
- Май ги открихме - съобщи Кърн на Огълби и прекъсна връзката. Обърна се към подчинения си. - Съберете екип, всички да са въоръжени. Чакайте ме при кабините. Нека охраната на главния портал да бъде нащрек, в случай че това е постановка и опитат да се измъкнат по друг път.
Лейтенантът отдаде чест и побърза да изпълни заповедите.
- Следете събития от тук - нареди Кърн на ефрейтора и тръгна към офиса си.
Отвори едно чекмедже и извади пистолет от него. „Сайлънт Пийк“ беше тайна база с официален статут на резерват, което значеше, че само охранителният персонал беше въоръжен, сега обаче полковникът искаше всеки човек в комплекса да има оръжие подръка. Каквото и да целяха Нина Уайлд и спътникът ѝ, на това трябваше да му се тури край. Махна предпазителя на своя пистолет „Берета“ и тръгна след лейтенанта.
В контролната зала ефрейторът се опули срещу екрана, когато видя какво носи огромният асансьор.
- Хм, сър? - Войникът потърси командира си, но онзи го нямаше.
* * *
Кърн се срещна с хората си до кабините; лейтенантът беше строил дванайсет души. Повечето от тях бяха въоръжени с автомати М4, но имаше и такива - от помощния персонал на базата - които носеха само пистолети.
- Хайде, всички с мен - заповяда на хората си полковникът и се затича. Мъжете го последваха. - Имаме двама нарушители, които проникнаха в базата ни с помощта на фалшиви документи и получиха достъп до хранилището. Считайте ги за въоръжени и опасни. - Подвоуми се, преди да продължи, но заповедта от Пентагона беше максимално ясна. - Стреляйте на месо.
Полковникът бързо осъзна, че само той има някакви задръжки по отношение на нареждането.
Бягаха по дължината на хангара, преминаха покрай паркирания самолет и други превозни средства. Огромната бездна на шахтата се отвори пред тях, като я наближиха. Дълбокото, механично стенание от наближаващия повърхността асансьор се усилваше.
- Разпръснете се - нареди Кърн на хората си. - Искам всеки милиметър на платформата... покрит... - Гласът му пресипна мигновено, когато видя какво му носи асансьорът.
Разтревоженият глас на ефрейтора се понесе по високоговорителите:
- Полковник Кърн, сър? Те имат... те имат танк.
Оръдието на М60 беше насочено точно към главнокомандващия базата.
- Ахъм, забелязах.
* * *
- Стигнахме върха! - съобщи Нина. Намираше се в мястото на командира и надничаше през тесните амбразури на бронирания купол на танка. - Изпратили са ни комитет по посрещането.
Еди беше в тясното шофьорско място в предната част на машината и също наблюдаваше случващото се навън през перископа.
- Не ми се вярва да ни почерпят с чай и бисквити. - Хората отвън вдигнаха оръжията си срещу тях. Чейс премести крака си от спирачката върху възголемия педал на газта и го натисна до долу. Мощният дизелов двигател изрева, танкът рязко се стрелна напред, веригите му издадоха пронизителен писък. Кърн се хвърли на една страна, за да избегне връхлитащия го М60. Машината слезе от платформата и продължи към хангара.
Нина изпищя и инстинктивно се наведе, когато по купола се посипаха куршуми.