- Уха! Сигурно са бесни.
Еди не се притесняваше - поне не от вражеските изстрели. Войниците на Кърн можеха да обстрелват бронираната машина колкото си искат.
Притесняваше го нещо друго - паркираните превозни средства. Беше проверил резервоара на танка и разбра, че горивото му е на абсолютния минимум, необходим за извършването на ремонтна дейност. Съвсем скоро щеше да свърши, което значеше, че преследвачите им просто трябваше да се качат в една от транспортните машини, да го последват и да изчакат това да се случи.
Завъртя йока491 надясно. Спирачките от тази страна изскърцаха, танкът се разтресе и пое към камионите.
Нина изпищя, защото рязката смяна в посоката я хвърли към една от безбройните издатини в кабината.
- Какво правиш? Не можеш да минеш покрай тези камиони!
- Няма да мина покрай тях - а през тях! Поеми оръдието!
- Мислех, че нямаме муниции?
- Това чудо разполага с шестметров таран - няма нужда от муниции!
Нина разбра идеята му, но се притесни, че няма да успеят да я реализират. Въпреки това се намести в мястото, отредено за артилериста. Главното управление се състоеше от още един йок.
- Как работи това чудо?
- Не управляваме ракета! Просто го завърти и виж какво ще се случи!
Над йока и вдясно от него имаше перископни лещи; жената погледна през тях и видя обстановката навън. Танкът се беше насочил към първия камион. Уайлд завъртя леко йока на една страна. Хидравликата се задейства и куполът помръдна в отговор на действието ѝ. Помести вертикално ръкохватките и оръдието се издигна нагоре, както и гледката през перископа.
Нина върна купола в изходно положение - камионът изскочи пред погледа ѝ.
- Дръж се! - провикна се Еди.
Оръдието удари превозното средство странично. То се катурна и се подпря на съседния камион... танкът се озова отгоре му и го премаза. Вторият камион беше застигнат от същата съдба, стъклата му се пръснаха под натиска на веригите върху кабината му.
Еди завъртя йока наляво. Бронираният звяр се люшна на една страна, все едно се опитваше да премаже останките на камионите като изпушени фасове, след което се насочи към първите хъмвига. Имаше цели две редици с големите джипове 4x4, бяха разположени на значително разстояние един от друг, така че М60 нямаше как да ги премаже с едно помитане; Нина завъртя купола и свали оръдието, за да може то да се вреже във втората редица.
Хъмвитата бяха по-малки от камионите, но премазването им разклати добре Чейс и Уайлд в местата им. Последните машини в първата редица бяха превърнати в скрап. Тези в средата бяха в по-добро състояние - оръдието на танка се беше врязало само в двигателите и бе разкъсало гумите им.
Еди обърна танка, за да унищожи още един, последен камион, след което го насочи към огромния портал на хангара. Пред него пребягаха охранители, но те не търсеха начин да го нападнат, а място, където да се скрият. Пътят за навън беше чист. М60 се движеше с масималната си скорост от петдесет километра в час: определено не беше много, но с цялата си бронирана маса машината беше непревземаема. Чейс не отместваше крака си от педала на газта. Погледна към индикатора за гориво.
На практика резервоарът беше празен. Каквото и да се случеше, танкът нямаше да успее да ги заведе по-далеч от края на долината... ако въобще стигнеше дотам.
Щеше да се наложи да вървят пеша в пустинята... наблизо беше „Груум Лейк“, една от най-ревностно охраняваните военни бази в Съединените щати, а може би и в целия свят. Имаха да извървят доста дълъг път, преди да се измъкнат от опасност.
Безсмислено беше да се тревожат за това сега, първо трябваше да намерят начин да напуснат „Сайлънт Пийк“. Нина погледна през перископа.
- Това чудо може ли да мине през портала?
- Тежи повече от петдесет тона, не мисля, че ще е проблем. Но се дръж. Може малко да подруса.
- Моят съпруг - господарят на успокоителните думи - каза Нина. Еди се ухили и се подготви психически за предстоящия сблъсък. Танкът се насочи право в издигащия се пред него портал, металът се изпъчи пред погледа му...
Оръдието премина през стоманата, все едно беше от хартия, но останалата част от М60 изпита затруднения, тъй като се вряза в рамката, която поддържаше цялата структура. Дори пристегнат с колан, Еди беше изхвърлен от мястото си, машината почти спря. Двигателят изрева, веригите изскърцаха зловещо, търсеха опора под себе си... изведнъж бегемотът се освободи от капана, в който сам беше попаднал, и се озова навън на пистата. Зад него се сипеха останки от портала.
Встрани от него се намираше лиърджетът. През ума на Еди мина мисълта да го повреди, но бързо си спомни, че Абът и помощник-пилотът бяха на борда, а танкът не беше особено прецизно оръжие, така че не желаеше да добавя и убийство към списъка с обвинения срещу него и Нина. Вместо това подкара М60 към края на долината.