- Успяхме! - изкрещя от радост Нина. - Измъкнахме се!
- Само от хангара - напомни ѝ Чейс. - Има петнайсет километра до най-близкия път, а са ни останали няколко капки дизел. - Индикаторът за горивото показваше, че резервоарът е празен.
Жената се вмъкна в шофьорското отделение.
- Колко километра може да измине танкът с един галон?
- Николко. По-скоро с няколко галона може да измине един километър.
- Е, значи, не е точно „Приус“. - Жената погледна през перископа. Покритата с прах писта се простираше до южния край на долината. Дори с максималната скорост на танка, щяха да стигнат пустинята след няколко минути. - Колко далеч можем да отидем?
В отговор на въпроса ѝ двигателят изхълца. Опитваше се да прекара последните остатъци от гориво през цилиндрите си.
- Може би около... петдесет метра?
Чейс огледа двете страни на долината. Лявата беше прекалено стръмна за катерене, но дясната бе по-ниска и достъпна, също така имаше места, на които можеха да се прикрият. Недостатъкът ѝ беше, че щеше да ги отведе до „Груум Лейк“ и „Зона 51“.
За съжаление, нямаха много алтернативи. Еди насочи танка на запад към по-ниската част на долината. Двигателят се задави отново, неутолимата му жажда беше пресушила резервоара напълно. Скоростта им започна да пада.
- Мамка му, няма да успеем да стигнем дори и до подножието на хълма - осъзна мъжът. - Върни се в оръдейната кула и отвори люка. В момента, в който спрем, излез от танка и бягай към онова дере ей там. - Чейс посочи към тесен канал, извиващ се между кафявите скали. - Ще бъда точно зад теб.
Нина изпълни нареждането на съпруга си. Дръпна един лост и отключи люка над себе си. Погледна през една от амбразурите към зеещата дупка в главния портал на „Сайлънт Пийк“... и видя малки фигури да излизат от нея.
- Еди! Идват за нас!
- С джипове или пеша?
- Пеша.
- Добре, това ни дава няколко минути преднина. - Липсата на гориво буквално задави двигателя и смъртният му вой отекна в кабината. М60 рязко забави ход. - Това е, дотук бяхме. Сега излизай!
Нина се напрегна, отвори тежкия люк и се качи на оръдейната кула. Танкът най-накрая спря изцяло. Скърцането на веригите престана. Уайлд скочи на земята и хукна към дерето.
Еди излезе през люка до шофьорското място и бързо я настигна.
- Представа си нямам как ще се измъкнем този път - призна си мъжът.
- Не, не, не - смъмри го съпругата му. - Трябваше да кажеш нещо позитивно.
- Бих го сторил, но ако някой не ни предложи безплатно пътешествие с хеликоптер, ни чака много работа. - Стигнаха до дерето и тръгнаха по него. Изкачването не беше толкова лесно, колкото им изглеждаше от танка, навятият от вятъра пясък им пречеше да преценят добре стъпките си.
- Дай малко вляво, струва ми се, че там ще ни е по-лесно.
Нина се затътри към по-равното място и погледна назад към базата. Преследващите ги фигури ги приближаваха изключително бързо.
- Настигат ни! Кога ще имат удобна стрелкова позиция?
Еди вървеше след нея.
- Ако сред тях има добри стрелци, вече я имат! Но тия момчета са от Военновъздушните сили, така че вероятно няма от какво да се страхуваме, докато не са на пет-шест метра зад нас...
- Защо хората от една военна единица мразят всички останали единици повече дори и от враговете, срещу които трябва да се борят? - попита Нина и си пое въздух. Срещу нея се изпречиха няколко големи камъка, които предлагаха временно укритие от куршумите.
На стотина метра пред тях се издигна хребет.
- Трябва да стигнем до ей там - каза Еди. - Скрий се зад онази скала вдясно.
Нина тръгна нагоре към нея. Склонът стана още по-стръмен, това я забави. Гърлото ѝ пресъхна. Погледна назад: преследвачите им не се виждаха от скалите.
- Поне не могат да стрелят по нас...
Някакъв далечен звук привлече вниманието ѝ. Еди веднага усети, че нещо не е наред, и я попита:
- Какво има?
- Чувам нещо! Звучи ми като...
- Хеликоптер - довърши вместо нея той. Дори и с не особено добрия си слух успя да чуе рева на роторните перки. Някой в „Сайлънт Пийк“ беше повикал помощ, а с всички тези военни бази наоколо, които постоянно бяха в бойна готовност, на „помощта“ не ѝ беше отнело дълго, за да пристигне.
Докато все още нямаше следа от летателния апарат, имаха възможност да потърсят укритие.