- Хайде, тръгвай! - провикна се Еди. - Трябва да стигнем до хребета!
- Идвам, идвам! - оплака се Нина и въздъхна.
Заизкачваха се нагоре, стъпките им хрущяха върху пясъка и скалистата повърхност. С наближаването на върха на хребета склонът ставаше все по-стръмен. Чейс използва ръцете си, за да успее да преодолее последните няколко метра.
- Почти стиг...
Боботенето от хеликоптера се усили значително, когато машината се появи на хоризонта. Беше „Блек Хоук“; намираше се на около километър и приближаваше базата.
- Залегни! - нареди Еди, по-скоро по навик от гледката на летателния апарат, отколкото с надежда, че ще успеят да се скрият от него - бяха съвсем открити на безплодния хълм.
Огледа се за някакво прикритие. От тази страна на хребета нямаше такова. От другата видя естествено плитко корито, обградено от рушащи се скали.
Не беше кой знае какво, но все пак бе нещо.
- От тази страна, бързо!
Прехвърлиха се през хребета, ту бягаха, ту се плъзгаха към новото си укритие и залегнаха зад най-близката скала. Нина внимателно надникна иззад канарата, за да потърси хоука.
Хеликоптерът бе променил курса си и бързо се насочваше към тях.
- О, мамка му - извика Нина.
Еди потърси по-добро скривалище, но за съжаление, не откри такова. Където и да отидеха, блек хоукът просто щеше да долети над тях.
- Дотук с невъзможността им да стрелят по нас.
- Вината не е моя! Да имаш някакви идеи? - попита Нина.
- Не носиш бяло знаме в себе си, нали?
Дори и да носеше такова, едва ли щеше да има възможност да го развее. От кабината на хеликоптера се подаде мъж, който откри огън по тях с картечницата си. Куршумите се забиваха и хрущяха в скалата над главите им. Нина изпищя и запълзя около канарата в опит да се скрие от изстрелите; Еди я последва, отгоре му се сипеше натрошен камък. Блек хоукът се снижи и вдигна задушаващ облак прах.
Стрелбата не секваше дори и за секунда. Едно парче от скалата, голямо колкото човешка глава, се отчупи от нея и се стовари между Еди и Нина.
- Боже Господи! - изрева жената, но това не беше всичко - с периферното си зрение забеляза раздвижване на върха на хребета.
Войниците от базата ги бяха намерили.
- Еди! - Уайлд легна на земята, когато върху тях се посипаха изстрели и от посоката на охранителите. Още мъже изкачиха хълма.
Както изглеждаше, заповедите им бяха да убият нарушителите. Чейс погледна жена си за последно... хвана я за ръката... хеликоптерът надвисна отгоре им...
Изведнъж стрелбата секна.
Хеликоптерът летя за кратко над тях, след което промени курса си и се отдалечи. Нина присви очи в опит да види войниците - те също се оттегляха, един от тях беше сложил ръка на главата си, навярно получаваше съобщение в слушалката в ухото си... и не можеше да повярва на чутото. Стрелна с поглед двойката, свали оръжието си и последва останалите.
Еди изтупа пясъка от лицето си.
- Какво става, да го вземат мътните? Защо се оттеглиха? - Мъжът рискува да излезе от прикритието си и да потърси хеликоптера. Летателният апарат беше поел курс към собствената си база.
- Проблем ли имаш с това? - попита го Нина. - Защото аз нямам.
- Аз също, но защо просто се изчезнаха? - Еди погледна към хребета, смяташе, че ще види войниците да чакат нови заповеди, но те просто се бяха изгубили от поглед. - Не мърдай от тук - ще отида да проверя какво става?
- Не трябва ли, нали се сещаш, да се изпаряваме, докато все още можем? - провикна се зад него Нина, но той просто се направи, че не я е чул, и бързо се заизкачва към върха на хълма. Когато го достигна, падна по корем и огледа обстановката.
Войниците наистина се бяха оттеглили, но не много надалеч. Един от тях проучваше хребета; когато забеляза Чейс, викна на колегите си, но никой от тях не стреля по него, дори не си направиха труда да вдигнат оръжията си.
- Какво става? - попита Нина, когато съпругът ѝ се завърна.
- Не знам, но каквото и да е, не ми харесва. Не искат да ни убиват, това е ясно, но няма и да ни пуснат да си ходим. Въобще не изглеждат щастливи от обстоятелствата. Някой им е наредил да отстъпят.
- Кой?
- Ще ми се да знаех. Но си мисля, че съвсем скоро ще разберем.
Така и стана. След няколко минути чуха звука на друг приближаващ хеликоптер: не на ллек хоука, който се опита да ги убие, а на доста по-малък „Кейюз ОН-6“: разузнавач. Прелетя над естественото корито и се снижи близо до изоставения танк.
Минаха още няколко минути, преди на хребета да се появи някакъв мъж.