Пол Дохърти
Храмът на Хор
Историческа бележка
Първата династия в Древен Египет е основана около 3100 г. пр.Хр. От тогава до установяването на Новото царство (1550 г. пр.Хр.) Египет преминава през коренни преобразования, като построяването на пирамидите, изграждането на градове по поречието на Нил, обединението на Горен и Долен Египет и развитието на религията, основана върху култа към Бога Слънце Ра и към Озирис и Изида, и устоява на редица чужди набези, най-опустошителни от които са на нахлуващите от Азия хиксоси. Към 1479–1478 г. пр.Хр., когато се развива действието в романа, Египет вече е омиротворен и обединен под управлението на фараона Тутмос II и е пред прага на нов блестящ възход. Фараоните преместват столицата си в Тива, погребенията в пирамидите са заменени от разрастването на некрополите откъм западния бряг на Нил. По това време Долината на царете се обособява като гробница на царските особи.
За по-голяма яснота съм използвал гръцките наименования на градовете и на някои други обекти — например Тива и Мемфис, а не архаичните им египетски имена. С топонима Сакара е описан цялостният комплекс от пирамиди около Мемфис и Гиза.
Освен това съм избрал по-краткия вариант на името на царицата фараон: Хатусу вместо Хатшепсут. Тутмос II умира през 1479 г. пр.Хр. и след кратък период на безпорядък съпругата му поема властта и управлява царството през следващите двайсет и две години. През този период Египет става могъща империя — най-богатата държава в света.
През т.нар. Ново царство (1552–1069 г. пр.Хр.) в Египет се развива и религията. Процъфтява култът към Озирис, убит от брат си Сет и възкресен от любящата си сестра и съпруга Изида. От брака им се ражда син — Хор. Тези обреди трябва да се отличат от култа към Бога Слънце и от стремежа на египтяните да обединят религиозните си вярвания, които често са свързани с почитане и дори с обожествяване на почти всяко живо нещо — животните, растенията, потоците и реките. За свещен се смята също управляващият фараон, тъй като е въплъщение на божествената воля.
Към 1479 г. египетската цивилизация представлява пъстра смесица от религии, обреди, архитектура и облекло. Доминиращи позиции в обществото имат войниците, жреците и писарите и изтънчеността им личи особено в термините, които използват за описването както на себе си, така и на културата си. Фараонът например е Златен ястреб, хазната е Дом на среброто, военните времена са сезонът на хиената, царският дворец е Дом на милион години, културните и научните центрове към по-големите храмове са Дом на живота, военното командване се помещава в Дома на войната, а школите за обучаване на бойци — в Дома на битките. Дом на тайните пък е управлението на шпионите, съгледвачите и доносниците, Дом на удоволствията или Дом на любовта наричат публичните домове, а наложниците на фараона обитават Дома на усамотението.
Въпреки смайващата с блясъка си цивилизация на Египет управлението на тази страна може да бъде определено само по един начин — насилствено, кърваво, деспотично. Тронът на върховния владетел неизменно е център на сплетни и заговори, на ревност и люто съперничество. Именно в такава ситуация през 1479 г. пр.Хр. се издига младата Хатусу.
Към 1478 г. Хатусу подчинява критиците и враговете си в родината и извън границите на Египет. Тя удържа голяма победа на север срещу митанийците и прочиства двора от враговете си, водени от върховния везир Рахимере. Подкрепя я любовникът й — умният и хитър Сененмут, който е и основна фигура в управлението й. Хатусу е била твърдо решена да накара всички слоеве от обществото да я приемат за царица и фараон на Египет. Но за всички по-съществени промени в Древен Египет подкрепата и благоразположението на жреците са били от огромно значение.
Пролог
Скитникът от пустинята слезе от камилата. Седлото и сбруята на животното бяха раздрани, изпокъсани и целите в прах, защото ги бе задигнал изпод трупа на някакъв царски вестоносец, изгубил пътя и живота си в безводните Червени земи на изток от Тива. Скитникът, изпратен от племето си на разузнаване, свали от гърба си малък лък от рог на антилопа и провери дали колчанът със стрелите му е подръка. От главата до петите беше облечен в мръсна парцалива сива роба. Само очите му бяха открити за странната синкава пелена, спускаща се над пустинята с падането на нощта. Беше тръгнал към оазиса Амарна, но се отклони насам, защото дочу тракане на колесница и гласове в пустинята. Налагаше се да внимава. Тук често идваха разузнавачи от Тива, а и групи ловци. Трябваше да ги избегне на всяка цена. Обикновено бяха добре въоръжени и запасени с храна. Пък и благородниците от Тива само си търсеха повод да дадат воля на гнева си, така че скитниците от пустинята нападаха само когато бяха сигурни в победата си. Освен това в пустинята се спотайваха и други опасности. Сред племената от уста на уста се предаваха слухове за някакъв огромен лъв, който се появил край оазиса Амарна! Хищникът ловувал хора и често нападал биваците на пътниците през нощта.