Амеротке целуна нежно жена си по челото. Очите на Норфрет грейнаха в усмивка.
— Чух за случилото се в съда — каза тя. — За нападението…
— Пренхое е минал оттук?
Тя кимна.
— Знаеш, че понякога се случват такива неща…
— Но не това ме плаши.
Той я хвана за ръцете, беше доловил дяволитостта в гласа й.
— Какво друго ти каза Пренхое?
— Че Майарх, царицата на куртизанките, те е поканила в Дома на любовта.
Амеротке се усмихна:
— И защо да ходя там? — подразни я той. — Аз съм в Дома на любовта.
Пръстите на Норфрет литнаха към устните й:
— Един пратеник донесе нещо…
Тя се изправи, отиде до малка ниша и се върна със завързана кутия от сандалово дърво. След като я отвори, Амеротке извади парче папирус, разгъна го и се взря стъписан в питката със семена от рожков.
Пепи, странстващият учен и писар, беше безкрайно доволен от себе си. Главата му беше замаяна от безбройните чаши бира и вино. Той залиташе по вонящата и пълна с мухи улица към стаичката си. Не можеше да повярва на късмета си. Вярно, че боговете… Той спря и подсмръкна. Ако съществуваха, боговете сигурно биха му се усмихнали. Мина през портата и се заизкачва по стълбите на Дома на удоволствията. Появиха се слуги с венци от цветя, сложиха на главата му лоена топка, напоена с благоухания. Гледаха го с отвращение и презрение: Пепи поддържаше собствена коса, брада и мустаци, а пък робата и шареното му късо наметало бяха доста омърляни. Но щом чуха дрънченето на кесията му и забелязаха скъпата огърлица около врата му, преглътнаха отвращението си. Въведоха го в просторна зала, за да си избере някое от голите момичета, грациозно изтегнати по наровете и изрисувани като пауни.
Пепи се разходи между тях и ги огледа. Кесията му беше пълна до пръсване и той се чувстваше като истински пустинен лъв. Хареса си едно девойче с гъвкаво бакърено тяло и блестяща от благовонните масла кожа. Хвана я за ръката и я дръпна да стане. Момичето се подчини, като леко се противеше, но Пепи знаеше правилата — на входа уговори цена със съдържателката и се ухили на мускулестия й роб от Куш, въоръжен с меч и боен кривак.
— Няма ли да се забавлявате тук, господарю? — попита жената.
Пепи поклати глава:
— Ще си доплатя — измърмори той.
Монетите се прехвърлиха от едната ръка в другата и странстващият учен повлече девойката след себе си. От време на време Пепи се спираше да я прегърне и да я целуне. Изрисуваните с черен туш очи на момичето блясваха и тя го отблъскваше. Той притискаше силно тялото й към себе си и малките звънчета по китките и глезените й звънтяха при престорената й борба. До тях спряха неколцина войници да предложат грубите си съвети. Момичето прошепна нещо в ухото на Пепи и той забърза напред.
Вече се бе стъмнило, на прозорците и вратите светеха лампи. Пепи стигна до кръчмата и се заизкачва по външното стълбище. Отвори тясната дървена врата и бутна момичето в стаята. То сбърчи нос от силната миризма. Пепи я удари по задника. Тя го изгледа, на лицето й се бе изписал гняв. Пепи бръкна в кесията си и извади два сребърни дебена11.
— Единият от тях е твой — каза той завалено.
Спомни си за еротичните папируси, които бе разглеждал в Мемфис. Щеше да образова тази кукла по начин, който тя ни най-малко не очакваше. Момичето понечи да напълни двете чаши с вино, но той я сграбчи за китката и я завлече до широкия нар под прозореца. Тя отново понечи да се съпротивлява, но Пепи знаеше как да я задържи на нара. Легна до нея и прокара ръка по тялото й. Беше толкова погълнат от заниманието си, че не чу отварянето на вратата. Пепи съзря в очите на момичето тревога. Извърна се и стреснато скочи от нара. Видя как дървеното ведро се отдръпва назад, и в следващия миг съдържанието му обля него и куртизанката. Пепи замаяно се изправи на крака, но пред вратата се разля второ ведро и в течността падна запалена лампа. Огънят се разпростря по разлялото масло и за миг превърна стаята в горящ ад.
Шеста глава
Амеротке барабанеше нервно по масата и се опитваше да сдържи яда си. С Пренхое и Шуфой бяха пристигнали в храма на Хор точно след зазоряване. Но ето че вече бяха изминали повече от два часа след началото на срещата, а нямаше особен напредък. Мислите на върховния съдия неволно се върнаха към делото на Рамос. Царският обвинител търсеше още доказателства, а обвиненият си оставаше под домашен арест.
11
Египтяните откриват парите едва през гръцката и римската епоха. В Новото царство плащанията се извършват посредством метал. Дебенът представлява навит метален конец (меден, сребърен или златен) с тежина около 90 г. — Бел.прев.