Дългата правоъгълна зала на библиотека беше на втория етаж. Стените бяха скрити зад резбовани лавици, рафтове и поставки, отрупани с книги, ръкописи и свитъци папируси. В средата на залата бяха подредени в редици масички с пособия за писане и възглавници пред тях. От една странична стаичка се показа млад библиотекар, който тутакси се поклони на Хани и на останалите жреци.
— Дошли сме заради странстващия учен Пепи — обяви Сенги. — Той е работил тук, нали?
— Допреди два дни… — младият писар изглеждаше доста разтревожен. — Очаквахме да дойде отново, но…
Амеротке пристъпи напред, представи се с името и поста си и рече:
— Пепи е мъртъв — обяви спокойно Амеротке. — Убит е долу на пристана. Според слуховете внезапно е забогатял…
— Не беше така, докато идваше тук — измърмори младият писар. — Дори не можеше да си позволи хубав калем. Постоянно вземаше на заем…
— Кои ръкописи изучаваше? — попита Амеротке.
Библиотекарят погледна към Хани.
— Върховният съдия Амеротке може да пита всичко — кимна жрецът.
Писарят забързано тръгна навътре в библиотеката към дъбовите ракли с бронзови закопчалки. Отвори една от тях и извади кутия от полирано смокиново дърво. Остави я на масата и отмести капака й.
Жреците се скупчиха около него. Хани извади няколко гланцирани листа папирус с изрисувани фрагменти.
— Какво представлява това? — попита Амеротке. Текстът беше много стар, написан с древни йероглифи и слабо познати символи.
— Това са съхранени фрагменти от ръкописи — отвърна Сенги. — Някои от тях са на стотици години.
Амеротке измъкна широк къс папирус. Цветовете бяха избледнели. Рисунката изобразяваше жрец пред олтар, а отдолу беше изписана някаква благословия. Той го бутна настрани.
— Нещо липсва ли?
Писарят извади всичко, преброи листата от папируса и след това погледна залепения на капака на кутията индекс. Объркан и задъхан, започна да брои отново, а по челото му се спусна тънка струйка пот.
— Какво има? — попита Сенги.
— Тук трябва да има единайсет ръкописа. А са само десет.
— Какво липсва? — попита съдията.
— Парче пергамент, дълго две длани и широко около лакът. Част от хроника отпреди тринайсет века… — Амеротке подсвирна тихо, без да обръща внимание на смаяните възгласи зад гърба си. — И рисунка — добави писарят. — Изображение на първия фараон от династията на Скорпионите.
— Скъпа ли е? — попита съдията.
— Безценна! — извика Сенги и писарят скри лице в ръцете си. — И Пепи е работил с този ръкопис?
Библиотекарят само кимна, неспособен да отговори от страх. Кражбата на толкова древен ръкопис от библиотеката на храма можеше да означава затвор и дори смърт. В ужаса си той хукна по коридора и след малко се върна с двама яки пазачи, бивши нактуа.
— Ето, питайте тях, те неотлъчно го наблюдаваха — обясни писарят.
— Е, претърсвахте ли странстващия учен Пепи? — попита Амеротке.
— Разбира се — отвърна по-високият и посочи навътре в библиотеката: — Той сядаше на някоя маса и ние се настанявахме срещу него. Никога не го оставяхме сам и на излизане винаги го претърсвахме. Защо, да не се е случило нещо?
— Носеше ли торба? — попита съдията.
— Торба ли? — изсумтя войникът. — Не можеше да си позволи. Дори му давахме да яде от храната ни.
— И всеки път го претърсвахме най-щателно — добави другият. — От главата до петите. Ние сме се обрекли да служим на Хор!
— Възможно ли е да е откраднал ръкопис? — попита Амеротке.
— Ама… ако… — намеси се младият писар, — ако се е опитал да го скрие под робата си, папирусът сигурно се е начупил, защото беше много стар…
— За каква сума би могъл да го продаде?
— Най-малко… четири слитъка чисто злато… — с треперещ глас отвърна младият писар.
— Сенги — извика Амеротке, — ти си наел този човек…
— Не знам нищо! — главният писар беше ядосан. — Пепи не се интересуваше кой ще седне на трона на фараона. Каза, че ще потърси доказателства за жена фараон и ще ми каже, ако открие, но едва щом привърши с проучването…
— Е, сега го е привършил завинаги! — изсумтя Вехлис.
Амеротке вдигна ръка, за да въдвори тишина, и загриза устни. В Тива беше пълно с богати търговци и колекционери на древни предмети и скъпоценни реликви от миналото на Египет. Ако Пепи беше откраднал и след това продал ръкописа, сега документът можеше да бъде къде ли не.