Храмът се славеше с лозята и овощните си градини, напоявани от изкусно измислена система от канали, по които идваше вода от Нил. Беше богато, влиятелно място и в неговия Дом на стоките изобилстваше от накити, скъпоценни камъни, цветя, благовония, бъчви с вино, чували със зърно, грозде, боб, смокини, фурми и огромни плетени кошове с внимателно отбрани зеленчуци, краставици, праз и всякакви билки, които правеха по-вкусна храната на жреците.
Но сега градините и сградите в храма на Хор бяха празни. Жреците, танцьорките, певците и пазачите се бяха скупчили около главния вход, за да видят пристигането на Хатусу, царицата фараон на Горен и Долен Египет, придружена от великия везир Сененмут. Официално бе обявено, че посещението е предприето за принасяне на жертви, но всички знаеха, че целта на царицата е да получи одобрението на жреците. Хатусу се бе възкачила на трона след величава победа над митанийците, но макар да бе фараон на Двете земи и господар на Земята на деветте лъка, тя си оставаше просто една млада жена.
Нима в Египет можеше да се възцари жена фараон? Знаците и поличбите бяха добри. Нил течеше по-пълноводен от всякога. Посевите растяха буйни и зелени. Търговските пътища бяха отворени отново и бяха станали по-сигурни. Всички гарнизони от делтата на Нил до Първия праг на юг бяха усетили силата и решимостта й да управлява. Бойни колесници патрулираха в пустинята на изток и на запад от Тива. Непрестанно пристигаха дарове от либийците, от благородниците в Пунт, от загърнатите в леопардови кожи воини на Нубия. Дори митанийците, които живееха отвъд Синайската пустиня, бяха свели покорно глава. Всички тиванци величаеха славата на Хатусу. Храмовете, дворците и домовете за поклонение бяха обновени и преустроени. От мините в Синай пристигаха кервани с аметист, злато, сребро и лазурит, а във въздуха се носеха благовония, изпратени като дар с предложение за мир от земята на Пунт. Но дали това не беше само временно? Хатусу беше победила всичките си противници. Но дали все пак короната не се полагаше на шестгодишния й доведен син? Слуховете нашепваха, че истинският владетел трябва да бъде Тутмос III, наследникът на покойния й съпруг и фараон Тутмос II.
Но ако тези съмнения я безпокояха, то Хатусу изобщо не го показваше. Тя слезе от колесницата облечена като богиня. Намазаната с благовонни масла перука на главата й беше закрепена със златна диадема, украсена със скъпоценни камъни. Над челото й се извиваше Ураеа, нападащата кобра на Египет, направена от скъпи тюркоази и с кървави рубини за очи. От ушите на Хатусу висяха големи обеци във формата на слънчевия диск, а кичурите на перуката й бяха сплетени със сребърни нишки. От главата до петите беше облечена в най-скъп избродиран бял лен. На гърдите й блестяха златна и сребърна огърлица, украсени с червеникав халцедон, тюркоази и лазурит, а синият медальон до тях изобразяваше как Маат — богинята на истината с щраусови пера на главата, е коленичила пред баща си — Бога Слънце Ра.
Една слугиня падна на колене да провери дали златните сандали са прикрепени добре към божествените крака на Хатусу. С жезъл и ветрило в ръка царицата изкачи стъпалата до олтара, украсен със зюмбюли, лотоси и акациев цвят. Кадилници от алабастър, пълни със скъпи благовония, освежаваха въздуха. Жреците и жриците удряха цимбалите и разклащаха систрите5, а хор от слепи певци поде химн:
Хатусу изкачи стълбите и си позволи да се усмихне леко. За Хор ли пееха те? Дали всъщност не възпяваха нея? Взря се в грамадната статуя на бога с глава на сокол през олтара.
Още ненавършила двайсет години, Хатусу дълбоко в себе си не вярваше в боговете на Египет. Истинската сила се криеше в бойните колесници, в съкровищниците на Горен и Долен Египет — Червения и Белия дом на среброто, и в неизменно стоящия от дясната й страна мъж, когото хората наричаха „сянката на фараона“.
— О, Сененмут — прошепна сега тя към него. — Самата аз богиня, се моля на другите богове!