Един пазач го упъти отново и Амеротке стигна до мрачната стълба към подземията. Вратата в дъното, подсилена с бронзови гвоздеи и пиринчени ключалки, беше отворена. Хани бе спазил обещанието си: факлите искряха, а в нишите по стените горяха маслени лампи. Съдията слезе по стълбите, мина по тъмните проходи и влезе в подземна пещера, пълна с танцуващи по стените сенки. В средата лежеше голям саркофаг, украсен с йероглифи и древни символи.
Черният мрамор беше леденостуден. Амеротке бавно го обиколи и потисна потреперването си, когато забеляза изрисуваните над червената врата очи. Дали Менес, първият фараон на Скорпионите, все още надничаше навън? Дали неговата Ка се скиташе тук от Полята на вечността? Спомни си за Нерия и се върна обратно по проходите до стълбата. Миризмата на изгоряло масло и човешка плът беше изчезнала, стъпалата бяха внимателно измити и посипани с пясък, но по стената все още личаха следите от черните езици на огъня.
Амеротке се върна до залата със саркофага и тръгна край стените. Фреските бяха направени набързо и грубо, но имаха свой живот и плам. Показваха историята на Египет до нахлуването на хиксосите, които бяха изобразени като ужасяващи воини, яхнали коне с демоничен вид и бълващи огън очи. Художникът бе изпълнил всяка сцена с детайли, сякаш отчаяно се бе опитвал да не пропусне нещо от славата на Египет. Амеротке измъкна една факла от поставката й, за да разгледа фреските по-внимателно. Всяка стена беше покрита с различни сцени, щяха да са му необходими седмици, за да вникне в подробностите. Какво ли се е надявал да открие тук Нерия, което да липсва в древните ръкописи? Някои от рисунките бяха избледнели. Другаде мазилката беше изпопадала и изгнила. Съдията отиде до началото на хрониката. Позна символите за морето и пясъка, картуша на царете от династията на Скорпионите. Владетелите бяха изобразени един по един, седнали на разкошни тронове. Амеротке се взря в Менес — лицето му бе дребно и заоблено, с тъмни бадемови очи. Носеше боен шлем и скъпоценна огърлица. Част от рисунката беше избледняла, стената беше напукана. Той се готвеше да продължи нататък, когато отнякъде се разнесе гърмящ глас:
— Господарю Амеротке!
— Да, кой е? Какво има? — съдията не се виждаше от вратата, беше скрит зад големия саркофаг. Тръгна да го заобикаля, но спря. Колцина знаеха, че е тук? Ако това беше слуга или вестоносец, защо просто не влезеше вътре? Прокле се наум, че бе оставил личното си оръжие у дома. Липсваше дори камата от колана му. Надникна зад саркофага и във въздуха изсвистя стрела. Удари се точно в стената зад него. Съдията се притаи зад саркофага на Менес и бързо се огледа. Зърна приведена тъмна сянка — лъкът отново се изправяше. Втора стрела прошумя край него и разчупи мазилката. Амеротке притисна потния си гръб о студения мрамор на саркофага и се извъртя настрани. Какво да направи? На стрелеца му трябваше време, за да сложи нова стрела на тетивата, но ако сега се втурнеше да бяга, нямаше да му стигне времето. Пък и светлината на факлите го правеше идеална мишена. Сви се още по-назад до саркофага, който беше единствената му защита. Нова стрела избръмча във въздуха. После настана тишина. Огледа се. Залата беше празна. Дали тайнственият стрелец се беше оттеглил? Или се прокрадваше напред, към него?
Амеротке се насили да се успокои. Ослуша се. Ако стрелецът се движеше, щяха да се чуват стъпките или дишането му. Но в гробницата цареше тишина. Съдията бавно пропълзя покрай саркофага. Залата беше празна. Тръгна по проходите. Дълбока тишина. Изкачи се предпазливо по стълбите, отвори вратата и внимателно надникна навън. Убиецът със сигурност не би го причакал тук. Тръгна през колонадата, като се опитваше да овладее гнева и уплахата си. Някъде встрани се чу приглушен звук и съдията инстинктивно се прилепи о стената. Надникна внимателно зад колоната й съзря върховния жрец Амон, който притискаше една от танцьорките към стената. Беше я повдигнал, а бедрата й обвиваха кръста му. Ръцете му грубо стискаха задника й и жрецът проникваше в нея с резки движения, както обикновен моряк обладава куртизанка на стената на пивницата в миризливите алеи на града. Момичето не протестираше. Гривните на китките и глезените й звънтяха, а лицето й бе изкривено от удоволствие.