— Така ли? — широка усмивка грейна върху лицето на Шуфой. — Ще ми направиш ли още една услуга? — той се приведе и прошепна нещо в ухото на скитника.
Мъжът вдигна озадачено вежди, но след това кимна.
— Но без пари няма да стане…
— Вече ти дадох достатъчно — отвърна Шуфой. — Но ако направиш това, което те помолих, може и да не кажа на приятеля си от охраната на храма за древните предмети, които изчезнаха от светилището.
Скитника по реката се ухили, бутна стола си назад и бързо изчезна.
— Какво става? — попита Пренхое. — Снощи сънувах, че яздя хипопотам и пред мен е седнала красива девойка. Усещах как членът ми докосва мекия й задник. Според теб какво означава това? Дали е знак за добро бъдеще?
— Определено — отвърна джуджето. — Но трябва да намериш две неща: хипопотам, който да ти позволи да го яздиш, и момиче, което да седне на гърба му пред теб.
— Настроени ли сте за веселба?
Шуфой вдигна поглед. Две куртизанки, еднакви като близначки, стояха пред него хванати за ръце. На главите си носеха облени с благовонни масла перуки, лицата и устните им бяха силно начервени, от зърната на гърдите им висяха малки звънчета, а сребристи полички покриваха слабините им.
Пренхое се закашля развълнувано. Шуфой, чието лице беше скрито в сенките, се приведе рязко напред. Момичетата изпищяха и бързо побягнаха.
— Много добре — кимна доволно джуджето. — Нали не искаш да си цапаш ръцете с различни бои?
— Какво искаш да кажеш?
— Ела, ще ти покажа. И без това ще трябва да останем тук още доста време.
Шуфой отведе писаря до отвор в стената. Близначките вече се изкачваха по стълбите, хванали от двете страни един моряк. Пренхое долепи око до отвора в стената и ахна. От дупката се виждаше стая със застлано легло, а на отсрещната стена ясно се виждаха десетки отпечатъци от длани — сини, лилави, червени, зелени. Шуфой бутна приятеля си отново до отвора и му посочи ниско долу на стената. Пренхое съзря пет-шест малки отпечатъка — сякаш оставени от детски ръчички.
— Твои ли са? — изненадано попита писарят.
Джуджето кимна гордо.
— Отпреди няколко години. Ох… Тя беше разкошна нубийка. Хатор ми е свидетел, така се увлякохме, че счупихме леглото. Ако купиш някое момиче, или по-точно купиш услугите му, си длъжен да оставиш отпечатък от дланта си на стената.
— Защо? — попита Пренхое.
— Собственикът на заведението е от Куш. В неговите земи, когато си вземаш момиче от храма, по този начин предлагаш приношението си на боговете. Заклеваш се, че ще платиш, затова потапяш ръката си в боя и я допираш до стената. Сигурно целият храм е покрит с отпечатъци — засмя се Шуфой. — Както и да е, собственикът на пивницата е въвел този обичай и тук… А освен това по този начин в онази стая пускат само хора с боя по ръцете. И така се пазят от клиенти, които се опитват да вземат това, за което не са платили.
Върнаха се на масата си в ъгъла, където междувременно се бяха настанили двама лодкари. Шуфой ги изгледа заплашително, спомена името на Амеротке и те бързо изчезнаха в тълпата. После поръча нова кани с бира. Пренхое се чувстваше леко замаян. Отпечатъците му напомняха за гледката в килията на Сато. Защо умиращият слуга беше потопил ръцете си в отровното вино и ги бе притиснал о стената? Какво се опитваше да им каже? Какво съобщение беше оставил? Изведнъж Пренхое скочи на крака и извика:
— Научил го е оттук!
— Кое, Пренхое? Кой? — след като писарят му разказа за килията на Сато, джуджето попита: — Мислиш, че има връзка между килията на Сато и този бардак?
— Разбира се! — възкликна Пренхое. — Очевидно е. Сигурно отровното вино е било донесено от някое от момичетата, които работят тук… — той се почеса по главата. — Ами да! Спомням си как господарят каза, че Сато е закъснял в деня на убийството на жреца Прем, защото е бил с някакво момиче. На сутринта, когато беше убит, слугата бил излязъл в града, за да търси същата жена. После пазачите и слугите разправяха, че се върнал унизен и отхвърлен…
Шуфой цъкна с език:
— Не мърдай от тук, Пренхое! — той стана и се отдалечи към кухнята на заведението, където заговори съдържателя. После двамата се шмугнаха зад една завеса.
Пренхое се облегна назад. Наблюдаваше как едно момиче се обзалагаше със змиеукротител, че не се страхува от питоните му. Змиеукротителят отвори коша си и извади на масата един питон. Момичето протегна ръка. Змията започна бавно да пълзи по нея, сякаш бе дърво. След това се уви около врата й. Куртизанката се разпищя и започна да рие с пети земята. Змиеукротителят се разсмя. Подсвирна тихо, внимателно разви змията и освободи момичето. След това настоя, че е спечелил облога. Изгубилото смелостта си момиче нямаше друг избор, освен да изплати дълга си в стаята с отпечатъците.