— Да, но нека първо чуем какво стана в Червените земи? — отвърна Шуфой.
Съдията описа какво бяха открили в Залата на подземния свят.
— Значи от Рамос са свалени всички обвинения? — попита Пренхое.
— И да, и не, скъпи ми родственико. Двамата младежи са влезли в лабиринта и са били погълнати от подвижните пясъци. Рамос е невинен по отношение на обвиненията в предумишлено убийство и няма да бъде съден в Залата на двете истини. Но пък стореното от него е глупаво. Ако беше отишъл да потърси приятелите си, вместо да отведе конете им, те можеха да са живи. Рамос ще трябва да живее с тази мисъл до края на дните си. Нищо в живота не е чисто черно или чисто бяло. А какво стана тук?
Пренхое отговори, че останалите жреци продължават обсъждането си.
— Но още не са стигнали до заключение. И май така смятат да приключат въпроса, без да кажат нито да, нито не.
След това Шуфой разказа за случилото се миналата нощ в бардака. Амеротке го изслуша внимателно.
— Браво! — каза накрая той. Очите на джуджето пламнаха от доволство. Съдията го потупа по рамото и продължи: — Умник си ми ти, Шуфой. И на теб трябва да ти благодаря, драги ми родственико — тук Пренхое също засия. — Загдето си се сетил, че може би Сато е посещавал този бардак…
Писарят помръкна:
— То не е много сигурно, господарю. Но пък защо иначе умиращият ще потопи ръцете си в отровното вино и ще остави отпечатъци по стената?
— Аз претърсих килията на Сато, както ми заръчахте — обади се Асурал, — но не намерих нищо. Освен това слязох до хранилището на лодките. Само че пак ударих на камък… — началникът на храмовата полиция сякаш се срамуваше от неуспеха си. — Господарю, ако пипна тоя разбойник, дето е оставил делвите с кръвта в трюма на лодката, сигурно ще сторя онова, което Шуфой е направил с Антеф!
— А какво става с пътуващия учен Пепи? — смени темата съдията.
Най-после лицето на Асурал се разведри:
— Претърсих килията му. Нямаше лични вещи, но пък намерих нещо зад таблата на леглото му, което трябва да ви покажа…
— Какво е то? — попита Амеротке.
Асурал се засмя:
— Не можах да го донеса с мен. Ще трябва да го видите.
Върховният съдия избърса потта от врата си с влажен парцал.
— Изглежда, че вещите на всички жертви са били внимателно прегледани от убиеца. След смъртта на Нерия убиецът сигурно е имал достатъчно време да претършува нещата му. Знаем, че това се е случило и с вещите на Прем, а каквото и да е държал в себе си Пепи, то е било унищожено от ужасния пожар. А що се отнася до горкия Сато — той притисна челото си с влажния парцал, — щом престъпникът е имал време да подмени отровното вино, какво остава за килията му — той спусна крака и седна на ръба на леглото.
— Искате ли бира, господарю?
— Не, Пренхое, искам да открия истината. За какво става въпрос тук? Архиварят Нерия е бил потаен човек… Знаем, че е поддържал възцаряването на божествената Хатусу. Той е открил нещо в библиотеката и в гробницата. Но не знаем какво. Подозираме, че може да е казал на своя изповедник Прем за разкритието си, и това е предрешило съдбата им… — Амеротке замълча и се усмихна. — По незнайна за нас причина Нерия е бил убит по доста зрелищен начин — не безшумно, с нож, или потайно, с отрова, а е бил превърнат в жива факла…
— Както и Пепи — добави Пренхое.
— Случаят с Пепи е по-различен — възрази Амеротке. — Той е бил безбожник, циник и скандалджия. Наели са го да изследва древните ръкописи, но е бил негодник и шарлатанин. Обзалагам се, че не е свършил почти никаква работа, интересувал се е повече да души какво става в храма, отколкото да изучава ръкописите в библиотеката. Тук са му дали удобна килия, но той се е преместил като богат човек. Карат ни да повярваме, че е откраднал и продал важен ръкопис, но Пепи не е бил толкова глупав. Не е откраднал нищо, а ръкописът сигурно все още е скрит в библиотеката…
— Какво подозирате тогава? — попита Шуфой.
— Започвам да се питам дали Пепи не е бил подкупен, дали не са му дали пари, за да напусне храма. Той едва ли би изоставил тъй удобната си килия в самото сърце на най-достоверните клюки, ако кесията му не е била пълна със сребро. Мисля, че убиецът го е подкупил, след това е скрил ръкописа и така е хвърлил подозренията за кражба върху пътуващия учен. След това злодеят е отишъл до пристана и е изгорил Пепи в стаята му, за да замлъкне завинаги острият му език.
— Значи смъртта на Пепи може изобщо да не е свързана с другите случаи, така ли? — обади се Пренхое.
— Възможно е — призна Амеротке. — Само дето Нерия и Пепи са загинали по един и същ ужасен начин.
— А възрастният жрец Прем?
— А, това е различно — съдията надигна бокала и отпи. — Убийството на кроткия старец е било добре замислено, но прибързано. Вниманието на Сато е било отвлечено с куртизанка. Всички са знаели, че на него много му се иска да си наеме момиче, но рядко е разполагал с пари да задоволи желанието си. А ето че в деня на убийството на Прем Сато е бил с девойка, която безплатно го забавлява достатъчно дълго, за да закъснее. Сигурен съм, че убиецът му я е уредил, за да може да поговори с Прем, да разбере точно какво знае старецът, и да претърси стаята му. Сато се е върнал, преди престъпникът да си е бил свършил работата докрай, но той се е бил приготвил за това и в края на краищата всичко е минало успешно.