— Историята постоянно се пренаписва — отвърна Калив. — Помислете за объркването, което биха причинили тези ръкописи в храмовете днес. Вековете минавали, мъжката жреческа каста от Севера се съвзела от удара. Малко по малко титлите и молитвите били променени. От онези времена са останали единствено двойната корона и правото на фараона да се смята за свещен и благословен от боговете.
— И Нерия е открил това?
— Без никакво съмнение. Сигурно е бил много развълнуван. Защо иначе ще си татуира скорпион на бедрото?
— И е казал на благия Прем — добави Амеротке. — Старият учен сигурно е бил страшно изненадан. И двамата може да са си водили бележки и дори да са прерисували изображението, да са преписали молитвата, която току-що прочетох… — върховният съдия удари с длан по масата: — Това обяснява защо Нерия е бил убит по този ужасен начин. Тялото е трябвало да бъде изгорено, за да се заличи всяка следа от скорпиона. Обзалагам се, че ако намерим татуировчика, той ще каже, че скорпионът е носел царските знаци на фараона — Амеротке замълча. — След убийството на Нерия злодеят е отишъл в килията на жертвата, взел е и е изгорил всички ръкописи и лични бележки на архиваря. А после е дошъл редът на Прем. Убиецът е трябвало да го посети, да разбере колко знае, и след това да извърши ужасното си деяние. А що се отнася до другите случаи — той сви рамене, — предполагам, че Пепи е бил убит, защото е бил изнудвач. Сато — защото е видял нещо. Хатор… той е бил жертва на зловещия хаос, в който убиецът е искал да въвлече съвета на жреците…
— След това убиецът е дошъл в библиотеката — продължи Калив. — Вече е знаел за ръкописите. Скрил ги е, като по този начин е лишил поддръжниците на Хатусу от всякакво доказателство, и е очернил Пепи като крадец…
— Можеш ли да си спомниш кой е взимал ръкописите?
Калив замислено вдигна вежди:
— Невъзможно е да се изброят всички, които идват тук, това, което четат. Толкова е лесно да се изгуби някой ръкопис, да се премести от една лавица на друга…
Амеротке се изправи и развълнувано закрачи напред-назад.
— Все още остават два въпроса — каза той. — И то важни. На кого другиго е казал Нерия и кое е важното нещо, което е открил в гробницата. На първия не мога да отговоря, но на втория… Искаш ли да дойдеш с мен?
Библиотекарят кимна. Съдията посочи ръкописите:
— Прибери ги, скрий ги добре. Като излезем от библиотеката, се дръж както обикновено и не казвай на никого какво сме открили. Имаш ли нож?
— Нещо повече, господарю. Имам лък и колчан стрели.
— Вземи ги със себе си — заповяда Амеротке.
Малко по-късно върховният съдия и Калив взеха факла и се спуснаха по стъпалата към гробницата. Библиотекарят бързо запали маслените лампи по коридорите. Дълбоките галерии и пещерната зала се оживиха. Амеротке се приближи до саркофага.
— Разбирам какво искаше да кажеш, Калив, с това, че историята постоянно се пренаписва. Този саркофаг е сравнително нов.
— Разбира се, господарю. Подозирам, че старият е бил покрит със символи и рисунки, изобразяващи фараона като жена. Дълго преди нашествието на хиксосите жреците на Хор вероятно са разрушили гробницата и са издигнали нова. Но пък рисунките по стената казват истината.
— Защо? — попита Амеротке. — Защо те не продължават да лъжат, да увековечават мита, че египетските владетели са били само мъже?
Калив остави лъка и колчана със стрели на пода и потупа стената.
— Рисунките са дело на жреци, на учени, които искрено са вярвали, че хиксосите ще погребат Египет под море от пепел.
— И такова време на заплаха — сам отговори на въпроса си Амеротке — изисква истината, а не лъжа.
— Художникът е видял това, което видяхме и ние — кимна Калив. — Вероятно дори и други ръкописи, които вече са унищожени — библиотекарят се вгледа в тъмнината и измърмори: — Разглеждал съм някои от тези рисунки. На места изглеждат избледнели, но като че ли е направено нарочно…
Отидоха в изпълнения със сенки ъгъл, където рисунките представяха началото на династията на Скорпионите. Един фараон, без никакво съмнение Менес, седеше величествено с двойната корона на Египет. Калив, вдигнал високо факлата с трепереща от вълнение ръка, посочи как рисунката е била нарочно повредена. Някаква фигура, разположена до фараона, е била изстъргана от стената. Изглеждаше така, сякаш изображението бе пострадало от времето. Същото беше и с фигурата на самия фараон. Нямаше и следа от уголемените гърди, от символа на пчелата и от женските украшения. Но въпреки това всеки, който е виждал рисунката върху пергамента, би забелязал бледите контури, които загатваха женските атрибути, присъщи на първия владетел на обединен Египет.