Амеротке поклати глава:
— Опитвам се да открия убиец, при това много умен убиец…
— Говорих с Калив — прекъсна го джуджето. — Нерия е открил нещо, така ли?
Върховният съдия кимна. Шуфой отвори малката си кесия, с която никога не се разделяше, и извади парче втвърден восък, с който пресмяташе печалбата от търговията си. Приведе се до господаря си и нарисува пирамида.
— Нерия е в основата на всичко — обясни той. — Отец Прем е втората линийка.
— А третата?
— Третата е убиецът. Знаем, че има връзка между Нерия и Прем. Двамата са познавали злодея и са говорили с него заедно или поотделно. Ако трябваше да залагам, бих избрал господаря Хани. Все пак той най-добре познава храма, а Нерия и Прем са работили със и за него. Има само един проблем.
— Какъв?
— Господарят Хани се страхува от високото… — Амеротке го изгледа смаян. — Виждате ли — ухили се Шуфой и се потупа по главата. — Може и да съм дребен, но се промъквам там, където другите не могат, и слушам разговорите на слугите. Всички знаят, че на Хани му се вие свят дори когато изкачва стълби.
— Значи той не е човекът, който би се изкатерил по въжена стълба?
— Определено!
Съдията не обърна внимание на иронията в думите на джуджето.
— Какво друго си открил?
— Нещо, което вие не успяхте. Нерия, Хани, Хатор, Амон, Озирис и Изида са се учили заедно в Дома на живота. Вярно, Нерия е бил доста по-млад от останалите…
— В кой Дом на живота? — попита Амеротке.
— Как кой, умни ми господарю?! Тук, в храма на Хор. И хич не са се обичали. Ето затова Нерия е спестявал всичко научено само за себе си…
— Но го е споделил с Прем!
— Да. Всъщност Прем е бил учител и писар в Дома на живота. Преподавал е на Нерия. Даже архиварят му е бил любимият ученик. Затова и после му е станал изповедник… Освен това всеки от върховните жреци е държал в джоба си другите — продължи Шуфой. — И то по доста… хм… особен начин — той вдигна многозначително вежди.
Съдията се засмя:
— Скандал ли?
— Да, господарю, скандал. Когато са били млади… — Шуфой облиза устни. — Вие знаете, всеки човек си има слабости… красиво момиче, чаша вино… Та според слуховете като млади петимата жреци са се обичали…
— Но ти каза, че се мразят?
— Е, това е източникът на омразата. Защото не са се обичали само като братя…
Амеротке затвори очи. В думите на Шуфой имаше истина. В Дома на живота содомията беше нещо нормално. Повечето мъже бяха бисексуални. Понякога на мъжката любов се гледаше с презрителна гримаса, но в други случаи се окуражаваше с мотива, че жените са само неизбежен придатък в живота. Може би това лежеше в основата на отношението на жреците към божествената Хатусу. Върховният съдия отвори очи и се усмихна:
— Благодаря ти за сведенията, Шуфой. А сега ме остави сам за малко… Но не се отдалечавай много!
Шуфой се оттегли настрани. Амеротке потъна в мисли. Можеше да изключи Хани от убийството на Прем, макар че нищо чудно жрецът да бе въвлечен по някакъв начин. Един отчаян човек е способен на всичко, за да постигне целта си. А останалите? Всеки от тях можеше да бъде убиецът. Колко сляп е бил да мисли, че смъртта на Пепи бе заради възкачването на Хатусу! Ясно е, че странстващият учен бе открил нещо скандално, бе надушил ревниво пазена тайна. Но дали грубата рисунка на стената бе ключът? Съдията удари с юмрук по земята. Чувстваше се като една от домашните си мишки, които постоянно обикаляха в кръг в клетката си. Имаше ли друга пътечка към истината? Дали да не използва нов метод, за да открие престъпника? Сети се за срещата с жреците и за думите на Изида за горкия Хатор.
— Искате ли вино или бира, господарю? — Шуфой се беше върнал.
— Не, не сега.
Амеротке дочу пеене от светилището на храма и долови аромата на горящи благовония. Замисли се за нападението срещу него. Поставянето на кръвта в лодката не е било трудно — под прикритието на нощта всеки е могъл да се промъкне до кея. А убийството на Сато? Утре сутринта божествената Хатусу ще пристигне в храма. Ще е изключително доволна от решението на жреците, но ще иска отмъщение за убийствата. Ще иска да накаже убиеца. Да, Амеротке искаше същото. Но кой бе убиецът? Спомни си тъмната сянка на стълбата към гробницата, летящите във въздуха стрели. Кой ли можеше да е? И къде бяха останалите по това време? Амон беше близо до гробницата, сношаваше се с танцьорката. Съдията помисли още малко и… Скочи на крака толкова внезапно, че удари главата си в клона на дървото, и изруга. Шуфой се появи иззад един храст.
— Какво става, господарю?