От: Де Херес, Франсиско
„Verdadera relaciyn de la conquista de la Peru“
(Севиля, 1534)
Капитанът (Ернандо Писаро) отиде да се настани заедно със своите спътници в няколко големи помещения в едната част на града. Той каза, че идва по заповед на губернатора (Франсиско Писаро) за златото на оная джамия и че трябвало да го вземе и отнесе.
Всички градски първенци и слуги на Идола се събраха и отговориха, че ще го предадат, но постоянно извъртаха и си намираха оправдания. Накрая донесоха съвсем малко и казаха, че нямало повече.
Капитанът рече, че иска да види Идола им и го стори. Той се пазеше в една красива сграда, добре боядисана, украсена в обичайния стил на инките — входа охраняваха каменни статуи на ягуари, по стените имаше релефи на демонични, напомнящи на котки същества. Вътре Капитанът откри мрачна зловонна зала, в средата на която се издигаше гол каменен олтар. По време на пътуването ни бяха разказали за един легендарен Идол, който се намирал в храма-светилище в Пачакамак. Индианците твърдят, че това е техният Бог, който ги сътворил и който е източник на цялата им мощ.
Но ние не намерихме Идол в Пачакамак. Само един гол олтар в зловонна зала.
Тогава капитанът заповяда да бъде разрушена сградата, в която бяха пазили езическия Идол, и незабавно да убият градските първенци заради техните лъжи. А също и слугите на Идола. После капитанът научи селяните на много неща за нашата Света католическа вяра, научи ги на кръстния знак…
От: Ню Йорк Таймс
31 декември 1998, с.12
Тулуза, Франция.
Днес неколцина учени медиевисти получиха изключителната възможност да влязат във великолепната средновековна библиотека на абатството „Сан Себастиан“, уединен йезуитски манастир в Пиренеите, отворен за избрана група светски специалисти за пръв път през над тристагодишната му история.
Учените имаха шанс лично да видят прочутата колекция от ръкописи, особено на св. Игнатий Лойола, основателя на Обществото на Иисус.
Но откриването на някои други ръкописи, отдавна смятани за изгубени, предизвика радостни възгласи от страна на историците, получили достъп до напомнящата на лабиринт библиотека на абатство:
Последният кодекс на св. Алоизий Гонзада, неизвестен досега манускрипт вероятно от св. Франциск Хавиер, и главно — откриването на оригинална чернова на прословутия Ръкопис на Сантяго.
Написан през 1565 г. от испански монах на име Алберто Луис Сантяго, той придобива почти легендарно значение за медиевистите, най вече защото е бил считан за унищожен по време на Френската революция.
Смятало се е, че ръкописът разкрива с най-ужасни подробности завладяването на Перу от испанските конквистадори през тридесетте години на шестнадесети век. Стана ясно обаче, че той съдържа и единственото писмено сведение (основаващо се на личните наблюдения на автора) за маниакалното търсене на безценен идол на инките из джунглите и планините на Перу от страна на един жесток испански капитан.
В крайна сметка обаче на учените не е било позволено да докоснат ръкописите. След като и последният историк неохотно напуснал библиотеката, нейните тежки дъбови врати били здраво заключени.
Можем само да се надяваме, че ще се отворят отново, преди да са минали още триста години.
ПРОЛОГ
Абатството „Сан Себастиан“
Високо във френските Пиренеи
петък, 1 януари 1999 г., 03:23
Младият монах неудържимо хлипаше, докато студеното дуло на пистолета болезнено притискаше слепоочието му.
Раменете му се тресяха. По бузите му се стичаха сълзи.
— За Бога, Филип — рече той. — Ако знаеш къде е, кажи им!
Брат Филип дьо Вилие беше коленичил на пода в трапезарията с ръце на тила. Вляво от него беше брат Морис Дюпон, треперещият млад монах, а вдясно — останалите шестнадесет йезуитски монаси, които живееха в абатството „Сан Себастиан“ — всички в същата поза.
Пред дьо Вилие и малко наляво стоеше мъж в черна бойна униформа и въоръжен с автоматичен пистолет „Глок“ 18 и „Хеклър & Кох“ G–11, най-съвършеният автомат, произвеждан до този момент. Пистолетът бе опрян в главата на Морис Дюпон.
В просторната трапезария имаше още десетина мъже, облечени и въоръжени по същия начин. Всички носеха черни маски и очакваха отговора на Филип дьо Вилие.