— Хайде! — каза Басарио и пришпори своя.
Аз го последвах и насочих животното към портата.
После се обърнах на седлото и видях удивителна гледка.
Видях стрела — остра стрела, не пламтяща — която летеше над площада. Зад нея като змия се виеше дълго въже, черно въже — въжето, с което допреди малко бяха завързани индианските пленници!
Стрелата изсвири над главата ми и с пронизителен звук се заби в горната половина на дървената порта. В следващия миг въжето се опъна.
И тогава зърнах Ренко в другия му край — широко разкрачен на един от покривите, прехвърлил през дясното си рамо кожената чанта. Той преметна през въжето кожения колан на испанския си панталон и го стисна с една ръка. После скочи от покрива и се залюля, не, плъзна се по въжето над целия площад.
Неколцина испански войници откриха огън по него, ала младият княз извади пистолета от пояса си със свободната си ръка и стреля по тях, продължавайки с невероятна скорост да се носи във въздуха!
Пришпорих кобилата и препуснах под въжето на Ренко, точно когато той стигна до вратата. Младежът пусна колана и плавно скочи върху задницата на коня.
Пред нас Басарио мина като опитен ездач през портата. Обсипвани с дъжд от куршуми, двамата с Ренко го последвахме.
Озовахме се в студената нощ навън и пресякохме масивната каменна плоча, която играеше ролята на мост над северния ров на града. Първото нещо, което чух, бе триумфалният рев на индианските воини в долината пред нас.
— Как върви? — внезапно попита някой.
Рейс вдигна очи от ръкописа и за миг изгуби ориентация. Той погледна през малкия илюминатор от дясната си страна и видя море от покрити със сняг планини и безкрайни ясни сини простори.
После поклати глава. Толкова бе потънал в историята, че беше забравил къде се намира.
Пред него стоеше Трой Коупланд, един от хората на Наш от УСВП, ядреният физик с ястребово лице.
— Е, как върви? — повтори Коупланд и кимна към листовете в скута му. — Открихте ли къде е идолът?
— Ами, открих идола — отвърна Рейс и прелисти остатъка от ръкописа. — Струва ми се, че скоро ще науча къде са го занесли.
Добре. — Коупланд се обърна. — Дръжте ни в течение.
— Хей — спря го Уилям. — Може ли да ви попитам нещо?
— Естествено.
— За какво се използва тирий двеста шейсет и едно?
Физикът се намръщи.
— Мисля, че имам право да знам — настоя Рейс.
Коупланд бавно кимна.
— Да… да, предполагам, че сте прав. — Той си пое дъх. — Както, струва ми се, вече са ви казали, тирий двеста шейсет и едно не е земен химически елемент. Той идва от една бинарна звездна система, наречена Плеяди, която не е много далеч от нашата.
Сигурно се досещате, че върху планетите в бинарните звездни системи оказват въздействие всевъзможни сили. Заради двойните слънца, фотосинтезата е удвоена, гравитационните ефекти, както и съпротивлението на гравитацията, са огромни. Ето защо елементите на тези планети обикновено са по-тежки и по-плътни, отколкото тези на Земята. Тирий двеста шейсет и едно е точно такъв елемент.
За пръв път е открит във вкаменен вид в стените на един метеоритен кратер в Аризона през хиляда деветстотин седемдесет и втора. И въпреки че е бил инертен в продължение на милиони години, неговият потенциал направо разтърси физическата общност.
— Защо?
— Ами, разбирате Ли, на молекулярно равнище тирият поразително прилича на земните елементи уран и плутоний. Но тежи много повече от тях. И е по-плътен от нашите два най-мощни ядрени елемента, взети заедно. Което значи, че е безкрайно по-мощен.
Рейс започваше да изпитва страх. Докъде щеше да стигне с тези обяснения Коупланд?
— Но както казах, на Земята тирият се среща единствено във вкаменен вид. От седемдесет и втора насам са открити само още две проби, но те са най-малко на четирийсет милиона години. А това ги прави безполезни, защото вкамененият тирий е инертен, химически мъртъв.
През последните двайсет и седем години всички очакваме откриването на „жив“ тирий, образец, който все още е активен на молекулярно равнище. И сега смятаме, че сме го намерили в метеорит, който преди петстотин години е паднал в перуанските джунгли.
— И какво прави тирият? — попита Рейс.
— Много неща — отвърна Коупланд. — Адски много. Потенциалът му като енергиен източник е астрономически. Според най-предпазливите преценки един внимателно построен тириев реактор ще произвежда електрическа енергия със скорост шестстотин пъти по-голяма от тази на всички ядрени електроцентрали в Съединените щати, взети заедно.
Но има още нещо. За разлика от нашите земни ядрени елементи, когато се използва в ядрен реактор, тирият се разпада със стопроцентова ефикасност. С други думи, от него не остават странични радиоактивни продукти. Но това той се различава от всички други енергийни източници на Земята. Урановите отпадъци трябва да се изхвърлят в специални хранилища. По дяволите, даже от бензина се получава въглероден моноксид. Но тирият е чист. Той е съвършен източник на енергия. Толкова е чист, че според нашите предположения от него ще се излъчва съвсем незначителна пасивна радиация.