За негова чест, фон Холтиц не се подчинил на заповедта. Той не искал да остане в историята като човека, унищожил Париж. Но в случая е важна логиката, на която се основава заповедта на Хитлер. Щом той не можел да владее Париж, никой друг нямало да го притежава.
— Какво искате да кажете? — предпазливо попита Рейс.
— Професоре, Супернова е крачка напред в развитието на строго секретен стратегически план, който се осъществява вече петдесет години в американската външна политика. Планът „Холтиц“. Известно ли ви е, че през цялата Студена война флотът на Съединените щати имаше заповед в определени стратегически точки по света постоянно да бъдат разположени определен брой подводници с ядрени балистични ракети? Знаете ли каква беше целта на тези подводници?
— Каква?
— Капитаните им имаха съвсем проста заповед. В случай че Съветският съюз победи Съединените щати в неочакван или непредвиден сблъсък, те трябваше да обсипят с град от ядрени ракети не само съветски обекти, но и всички големи градове в Европа и Америка.
— Какво!
— Планът „Холтиц“, професор Рейс. Щом ние не можем да ги владеем, няма да ги притежава никой друг.
— Но това е в глобален мащаб… — смаяно промълви Уилям.
— Точно така. Вие сте абсолютно прав. И това е причината за създаването на Супернова. Съединените щати са най-силната държава на тази земя. Ако някой се опита да промени положението, ние ще го информираме, че имаме Супернова. Ако предприемат по-нататъшни стъпки и последва конфликт, в който Съединените щати бъдат победени или още по-зле, парализирани, ние ще взривим устройството.
Стомахът на Рейс се сви.
Дали всичко това беше истина? Дали ставаше въпрос за политика? Щом не можеше да контролира света, Америка щеше да го унищожи?
— Как сте могли да създадете такова нещо?
— Ами ако Китай реши да обяви война на Съединените щати, професор Рейс? Ами ако китайците спечелят? Искате ли в Америка да се установи китайски режим?
— Но вие предпочитате да умрете, така ли?
— Да.
— И да отнесете със себе си останалата част от света — прибави Рейс. — Вие трябва да сте най-ужасните губещи на земята.
— Даже да е така — промени тона си Наш, — в този случай действа законът за непреднамерените последствия. Новината за създаването на устройство, способно да унищожи планетата, изкара на повърхността други заинтересовани страни, страни, за които такова оръжие ще е силен коз за постигането на собствените им цели.
— Какви страни?
— Някои терористични групи. Хора, които ще държат света за заложник, ако се докопат до работеща Супернова.
— Ясно — рече Рейс. — И сега вашата Супернова е открадната, навярно от терористи.
— Точно така.
— Вие сте отворили кутията на Пандора, нали, доктор Наш?
— Да. Да, боя се, че имате право. И тъкмо затова трябва да намерим идола преди всички останали.
С тези думи Наш и Коупланд отново оставиха Рейс сам е ръкописа.
Той се опита да събере мислите си. В главата му цареше хаос. Супернова. Глобално унищожение. Терористични групи. Не можеше да се съсредоточи.
Уилям се отърси от това състояние, насили се да се концентрира и откри докъде е стигнал — мястото, в което Ренко и Алберто Сантяго току-що бяха избягали от обсадения Куско.
Рейс дълбоко си пое дъх, намести очилата си и за втори път потъна в света на инките.
ВТОРО ЧЕТЕНЕ
Ние се носехме в нощта — аз, Ренко и Басарио — пришпорвахме конете си и ги карахме да препускат по-бързо отвсякога. Защото испанците бяха по петите ни — Ернандо И неговите конници, които ни преследваха като псета.
След като излязохме през северната порта на долината на Куско, ние завихме надясно и се насочихме на североизток. Стигнахме до Урубамба, същата река, в която бе закотвен плаващият затвор на Ренко, и я пресякохме недалеч от град Писак.
И така започна нашето пътуване, нашето отчаяно бягство през пустошта.
Няма да те занимавам, скъпи читателю, с всички незначителни подробности на нашето тежко изпитание, защото то продължи много дни и беше изпълнено със събития. Ще спомена само онези от тях, които са важни за моя разказ.
Бяхме се насочили към едно село, наречено Вилкафор, както ми съобщи Ренко. Чичо му бил негов старейшина. Селото се намирало в подножието на голямата планина далеч на север — там, където склоновете се срещали с източните джунгли.
Вилкафор очевидно представляваше цитадела, добре укрепена и защитена, поддържана от знатните инки за кризисни времена. Неговото местонахождение бе грижливо пазена тайна и можеше да се открие, само като се следва поредица от каменни тотеми, разположени на определени разстояния в джунглата — при това, единствено ако човек знаеше как да намери самите тотеми. Ала за да стигнем до джунглата, първо трябваше да прекосим планината.