Отгоре на всичко тонът на Наш го изпълваше с още повече опасения. Имаше усещането, че след като вече е на борда на самолета и лети за Куско, правото му на избор е крайно ограничено. Чувстваше се хванат в капан, принуден да отиде някъде, където не искаше. За такова нещо изобщо не бе ставало дума.
— Не може ли просто да остана в Куско? — колебливо попита той. — И оттам да поддържам връзка с вас?
— Не — отсече полковникът. — Категорично не. Защото на връщане няма да минем през Куско. Този самолет и американските войници, които ни чакат там, ще напуснат града, веднага след като отлетим с хеликоптерите. Съжалявам, професоре, но се нуждая от вас. Трябва да ми помогнете да стигна до Вилкафор.
Рейс прехапа устни. За Бога…
— Хм… добре — неохотно отстъпи той.
— Чудесно. — Наш се изправи. — Струва ми се, по-рано споменахте, че имате по-спортни дрехи в сака си, нали.
— Да.
— В такъв случай ви съветвам да се преоблечете. Отиваме в джунглата.
Локхийдът летеше над планината.
Рейс излезе от тоалетната в долния отсек на самолета, вече по бяла тениска, дънки и черни маратонки — дрехите, които си беше взел за обедния бейзболен мач. Носеше и шапка — оръфана синя бейзболна шапка с емблемата на „Ню Йорк Янкис“.
Зелените барети в товарния отсек подготвяха и чистеха оръжието си за предстоящата операция. Един от командосите, червенокос по-възрастен ефрейтор на име Джейк „Бъз“ Кокрън, разпалено говореше, докато почистваше своята М–16.
— Казвам ви, момчета, адски е готина. Страхотно парче е тая Дорийн. Помнете ми думите, тя е най-страхотната курва в цяла Южна Каролина…
В този момент Кокрън забеляза Рейс, който слушаше от вратата на тоалетната, и млъкна.
Всички други зелени барети се обърнаха и Рейс се засрами.
Чувстваше се аутсайдер. Той не бе член на тяхното братство. Мястото му не беше тук.
Уилям видя своя телохранител, високия сержант Ван Люън, и му се усмихна.
— Здрасти.
Ван Люън отговори на усмивката му.
— Как е?
— Добре. Много добре — неубедително отвърна Рейс.
Той мина покрай утихналата група, командоси и стигна до стълбището, което водеше към пътническия отсек.
Когато се заизкачва обаче, чу Кокрън да измърморва нещо зад гърба му.
Знаеше, че това не е предназначено за неговите уши ала все пак го чу.
„Скапан педераст“ — бяха думите на ефрейтора.
Докато вървеше по пътеката между седалките, по аудиоуредбата се разнесе глас.
— Започваме спускане. Кацане в Куско след двайсет минути.
По пътя за мястото си Рейс мина покрай Уолтър Чеймбърс. Дребният очилат учен държеше бележките на Уилям наред с друг лист хартия. Това беше карта, марки рана с флумастер.
Чеймбърс вдигна очи и го погледна.
— А, професоре — каза той. — Тъкмо теб търсех. Става въпрос за едно уточнение. Тези села тук, Паксу, Тупра и Роя — посочи към записките на Рейс антропологът. — Те са в правилен ред, нали? Искам да кажа в реда, в който е минал през тях Ренко.
— Записал съм ги така, както се появяват в ръкописа.
— Добре, ясно.
— Хей, Уолтър. — Рейс седна до него. — Искам да те попитам нещо.
— Да?
— В ръкописа Ренко споменава за същество, наречено „тити“ или „рапа“. За какво точно става дума?
— А, рапа — кимна Чеймбърс. — Хмм, да, да. Всъщност не е в моята област, но знам нещичко за това.
— И?
— Подобно на много други южноамерикански култури, инките са проявявали необикновена почит към големите котки. Правели им статуи, понякога ги изсичали на огромни барелефи по планинските скали. Хм, даже самият Куско е бил построен във формата на пума.
Тази почит към големите котки обаче е доста странно явление, тъй като е известно, че в Южна Америка няма много такива. Единствените местни котки са ягуарът, пантерата и пумата, които не са от най-едрите представители на това семейство. Изобщо не могат да се сравняват с тигъра, който е най-големият им роднина.
Чеймбърс се размърда на седалката си.
— Рапа обаче е съвсем друг въпрос. Той е нещо като южноамерикански вариант на снежния човек или чудовището от Лох Нес. Легендарно създание, огромна черна котка.
И също като с Йети и Неси, на всеки няколко години някой съобщава, че го е видял — фермерите в Бразилия се оплакват, че нещо осакатявало добитъка им, туристи в Перу твърдят, че виждали нощем големи котки, местни жители били откривани жестоко убити в колумбийските низини. Но няма нито едно доказателство. Съществуват една-две снимки, обаче не са достоверни — просто мъгляви нефокусирани фотографии, които могат да показват всичко — от обикновена стара пантера до очилата мечка.