Е, вече всичко му бе ясно — тя беше успяла много повече от него.
Рейс запремигва с клепачи и се откъсна от унеса си.
Върна се в настоящето и откри, че се е втренчил във венчалната й халка.
„Господи, я се стегни“ — помисли си той.
— Франк каза, че си свършил добра работа по ръкописа — рече Лорън.
Уилям се изкашля и прочисти гърлото и ума си.
— Доколкото е по силите ми. Искам да кажа, хм, това не е теоретична физика, но… е, това ми е професията.
— Трябва да се гордееш със себе си — отвърна тя. И му се усмихна. — Радвам се да те видя, Уил.
Рейс положи всички усилия да отговори на усмивката й.
Лорън се изправи и се озърна наоколо.
Трябва да се връщам. Изглежда че скоро ще кацнем.
Когато транспортният самолет тежко се приземи на прашната частна писта в края на долината на Куско, вече беше късен следобед.
Групата се прехвърли на военния камион, докаран в товарния отсек на локхийда. Той се спусна по задната рампа и незабавно потегли на север по зле павиран път към река Урубамба.
Рейс седеше в дъното на камиона до своя телохранител сержант Ван Люън.
Другите членове на експедицията — тримата служители от УСВП, Наш, Лорън и физикът с ястребовото лице Коупланд, антропологът Чеймбърс и археоложката Габи Лопес, поразително млада латиноамериканка — също имаха лични телохранители.
По някое време камионът се изкачи на ниско възвишение и Рейс видя под тях цялата долина на Куско.
Отляво върху покрит със зелена трева хълм, бяха развалините на Саксайхуаман, могъщата крепост, за която се споменаваше в ръкописа. Нейните три реда гигантски стени все още се забелязваха, ала времето ги беше лишило от някогашната им величественост. Внушителната преди четиристотин години цитадела, достойна за царски очи, сега представляваше жалки руини, интересни само за туристите.
Надясно Рейс видя море от покриви — съвременният град Куско. Древната крепостна стена отдавна я нямаше. Зад града се издигаха голите южни планини на Перу — кафяви и сурови, също толкова пусти, колкото бяха величествени заснежените върхове на Андите.
След десет минути камионът стигна до Урубамба, където го чакаше тридесетина годишен мъж в бял ленен костюм и кремава панамена шапка. Казваше се Нейтън Себастиън и беше лейтенант от сухопътните сили на САЩ.
Край дългия Т-образен кей в реката лениво се поклащаха два военни хеликоптера.
Те бяха Бел Текстрън UH–1N — „Хюи“. Само че тези машини бяха малко модифицирани. На мястото на колесниците им бяха монтирани ски за кацане във вода. Под жабешкия нос на единия Рейс видя сложни наглед електронни уреди.
Военният камион спря близо до кея и всички слязоха.
Лейтенант Себастиън се приближи до Наш.
— Хеликоптерите са готови, господин полковник, точно както поискахте.
— Браво, лейтенант. Ами нашите конкуренти?
— Преди десет минути беше направено сателитно сканиране. В момента Романо и хората му летят над Колумбия на път за Куско.
— Господи, вече са над Колумбия — прехапа устни Наш.
— Настигат ни.
— Вероятно ще пристигнат в Куско след три часа, господин полковник.
Наш си погледна часовника. Беше точно 17:00.
— Тогава нямаме много време. Хайде да натоварим хеликоптерите и да потегляме.
Докато Наш говореше, зелените барети вече слагаха шест големи куфара в хюитата. Когато свършиха, дванадесетчленната група се раздели на две и се качи на вертолетите.
Те се издигнаха над реката и оставиха Нейтън Себастиън да стои на кея, хванал с ръка глупавата си шапка.
Двете хюита се носеха над заснежените върхове.
Рейс седеше в дъното на втория хеликоптер и с възхита гледаше величествените планински клисури, над които летяха.
— Смятам, че ни остават около два часа дневна светлина — разнесе се в слушалките гласът на Наш. — Искам максимално да ги използваме. Трябва да намерим първия тотем. Уолтър? Габи?
Чеймбърс и Габи Лопес пътуваха с полковника в първия хеликоптер. Двете хюита летяха над планината към трите крайречни села, споменати в Ръкописа на Сантяго: Паксу, Тупра и Роя.
Според ръкописа щяха да открият първия тотем близо до последното селище, Роя. Антропологът Чеймбърс и археоложката Лопес трябваше да установят точното местонахождение на съвременното село.
И така, помисли си Рейс, пътуването, отнело на Ренко Капак и Алберто Сантяго единадесет дни, сега щеше, да продължи петдесет минути. След като близо час се носиха над острите върхове на Андите, изведнъж планината остана зад тях и Уилям видя обширна зелена равнина, която се простираше до хоризонта. Началото на огромната низина на Амазонка.