Продължиха на североизток ниско над джунглата. Витлата на двата хеликоптера разкъсваха смълчания следобеден въздух.
Минаха над няколко реки, дълги кафяви ленти, кои то се извиваха през гъстата гора. От време на време виждаха по бреговете останки от древни села, някои с каменни руини в средата на площадите, други просто обрасли с бурени.
Накрая Рейс зърна бледо електрическо сияние на смрачаващия се хоризонт.
— Златната мина „Мадре Де Диос“ — поясни Лорън и се наведе към него, за да погледне навън. — Една от най-големите открити мини в света, както и една от най-усамотените. В този район няма други следи от цивилизация. Мината представлява просто огромна конична яма. Чух, че миналата година била изоставена. Сигурно пак са я откри…
В този момент по радиостанцията се разнесоха възбудени гласове. Чеймбърс и Лопес разпалено говореха за селото точно под двете хюита.
Следващия глас, който чу Рейс, принадлежеше на Франк Наш. Полковникът нареждаше на хеликоптерите да кацнат.
Хюитата се приземиха на пуста поляна край речния бряг и перките им накараха високата трева да полегне. Наш, Чеймбърс и Лопес слязоха от хеликоптера.
В центъра на поляната се издигаха покрити с мъх каменни блокове. След като няколко минути ги разглеждаха и сравняваха с бележниците си, антропологът и археоложката стигнаха до заключението, че това почти със сигурност е древната Роя.
Рейс и останалите от групата също слязоха от вертолетите и се пръснаха в джунглата. Десет минути по-късно Лорън намери първия каменен тотем — на около петстотин метра на североизток от селището.
Уилям благоговейно стоеше пред гигантската каменна статуя.
В действителност тя изглеждаше много по-страшна, отколкото си я представяше.
Беше висока около два и седемдесет, цялата вандалски покрита с кръстове и християнски символи, надраскани по камъка от богобоязливите конквистадори преди четиристотин години.
Ала Рейс никога не бе виждал нещо, подобно на каменното изображение на рапа. Фигурата вдъхваше ужас.
От нея капеше вода. И този пласт влага, който я покриваше, имаше изключително странен ефект — каменната статуя наистина изглеждаше жива.
Застанал пред древната скулптура, той мъчително преглътна.
— Господи.
След като откриха първия тотем, те бързо се върнаха в хеликоптерите и излетяха.
Водеше групата на Наш. Хюитата се носеха ниско над джунглата в посоката, в която сочеше опашката на рапа.
Рейс чу в слушалката си гласа на полковника:
— … включи магнитомера. Когато засечем втория тотем, ще минем на прожектори…
— Ясно…
Уилям се намръщи. Искаше да попита някого какво е магнитомер, но не му се щеше да изглежда още по-невеж пред Лорън.
— Археолозите използват такива уреди, за да откриват останки под земята — сухо му се усмихна тя.
По дяволите, помисли си Рейс.
— Освен това масово се използват за търсене на нефт и уранова руда — прибави тя.
— Как действат?
— Цезиевият магнитомер като нашия показва всички промени в магнитното поле на Земята — промени, предизвикани от обекти, които спират потока на полето. Археолозите в Мексико от години си служат с магнитомери, за да откриват заровени руини на ацтеките. Ние ще го използваме, за да намерим следващия тотем.
— Но тотемите са на повърхността — отбеляза Рейс. — Магнитомерът не засича ли също дърветата и животните?
— Това действително може да е проблем, но не и тук — отвърна Лорън. — Наш е настроил уреда така, че да регистрира само обекти с определена плътност. Плътността на дърветата е само няколко хиляди мегабара, а тази на животните е още по-ниска. Камъкът обаче е около пет пъти по-плътен от най-дебелите дървета в джунглата…
— Засякохме нещо — внезапно я прекъсна гласът на полковника. — Точно пред нас. Ефрейтор, прожекторът!
И се започна.
През следващия час, докато слънчевата светлина отслабваше и сенките на планините ставаха все по-дълги и студени, Рейс слушаше разговорите на Наш, Чеймбърс и Лопес, които откриваха тотем след тотем. Когато магнитомерът засечеше каменна статуя, те снишаваха хеликоптера си и я осветяваха с ослепително белия си прожектор. После, в зависимост от поредността на тотема, се отправяха или по посока на опашката на рапа, или наляво, според Слънчевия знак.
Двете хюита летяха на север край гигантското стъпаловидно плато, което разделяше планината от джунглата.
Точно на свечеряване Рейс отново чу гласа на Наш.
— Добре, приближаваме се до платото. Виждам голям водопад…