Той бързо се насочи към Лорън.
— Алигатори?
— Не — отговори му Уолтър Чеймбърс, който се приближи до тях. — Melanosuchus niger. Черни каймани. Най-големите крокодили на континента. Някои твърдят, че или най-големи в целия свят. По-едри са от алигаторите и биологически повече приличат на крокодили. Всъщност черният кайман е близък роднина на Crocodylus porosus, гигантският австралийски соленоводен крокодил.
— Колко са дълги? — попита Рейс. Виждаше само зловещото съзвездие от очи пред себе си. Нямаше представа колко, са дълги тези влечуги.
— Около седем метра — весело отвърна антропологът.
— Седем метра! А колко тежат?
— Около хиляда килограма.
Хиляда килограма, помисли си Уилям.
Страхотно.
Кайманите в тъмната река започнаха да се издигат на повърхността и той видя бронираните им крокодилски гърбове, заострените плочки на опашките им.
Приличаха на черни хълмове, които просто плаваха във водата. Огромни хълмове.
— Няма да излязат, нали?
— Възможно е — каза Чеймбърс. — Но сигурно няма. Повечето крокодили предпочитат да изненадват жертвите си на самия бряг под прикритието на водата. И макар че са нощни ловци, черните каймани рядко се отдалечават от водата поради простата причина, че нощем е прекалено студено. Подобно на всички влечуги, те трябва да следят телесната си температура.
Рейс се отдръпна от брега.
— Черни каймани — измърмори той. — Чудесно.
Скръстил ръце на гърдите си, Франк Наш стоеше сам в края на главната улица на Вилкафор. И напрегнато се взираше в порутеното селище пред себе си.
До него се приближи Трой Коупланд.
— Обади се Себастиън. Романо току-що е кацнал в Куско с глоубмастър, ескортиран от два F–14. После се прехвърлил на хеликоптери и се е отправил насам.
— Какви хеликоптери?
— „Сюпър Сталиън“. Три.
— Господи — въздъхна Наш. — Един СН–53Е „Сюпър Сталиън“ можеше да носи до петдесет и пет войници с пълно бойно снаряжение. А вертолетите бяха три. Значи Романо идваше с огромна огнева мощ.
Колко време продължи полетът ни от Куско? — бързо попита полковникът.
Около два часа и четирийсет минути.
Наш си погледна часовника.
19:45.
— Техните хеликоптери са по-мощни — каза той. — Ако следват вярно тотемите, ще пристигнат по-бързо. Трябва да се задействаме. Имаме около два часа.
Зелените барети започнаха да разтоварват големите куфари от хюитата. Оставиха ги на главната улица.
Наш, Лорън и Коупланд незабавно ги отвориха. Вътре имаше различна свръхмодерна техника — лаптопи „Хексиъм“, инфрачервени бинокли и някакви много футуристични наглед стоманени кутии.
Двамата учени, Чеймбърс и Лопес, нетърпеливо проучваха цитаделата и околните сгради.
Облякъл зелено военно яке заради дъжда, Рейс отиде да помогне на командосите при разтоварването на хеликоптерите.
На брега откри Бъз Кокрън, който разговаряше с най-младия член на групата, ефрейтор на име Дъглас Кенеди. Сержант Ван Люън и командирът на баретите капитан Скот не се виждаха наоколо.
— Искам да кажа, честно, Дъги, тя е тъкмо за тебе — казваше Кокрън.
— Мисля, че той трябва да я покани — обади се един от другите командоси.
— Страхотна идея — отвърна Бъз и се обърна към Кенеди.
— Млъквайте, момчета — със силен южняшки акцент рече Дъг.
— Не, сериозно, Дъгс, защо не я поканиш?
— Казах да млъквате — повтори Кенеди и свали един тежък контейнер от хеликоптера.
Дъглас Кенеди бе на двадесет и три, строен и по момчешки красив, със сериозни зелени очи и бръсната глава. Прякорът му „Дъги“ идваше от открития, честен характер на главния герой от стария телевизионен сериал „Доктор Дъги Хаузър“ — твърдяха, че Кенеди имал много общи черти с него. Това малко „тромаво“ име загатваше за невинност и го правеше още по-подходящо. Дъглас бе особено срамежлив и се чувстваше изключително неловко, когато общуваше с жените.
— Какво става? — попита Рейс, когато се приближи до тях.
Кокрън го изгледа от глава до пети, после се извърна и рече:
— А, преди малко сварихме Дъги да зяпа оная хубава млада археоложка и просто приятелски се майтапим.
Рейс хвърли поглед към Габи Лопес, която стоеше при цитаделата с Уолтър Чеймбърс.
Тя наистина беше красавица. Имаше тъмна коса, прекрасен латиноамерикански тен и дребно, заоблено тяло. На двадесет и седем години, както бе чул Уилям, Лопес беше най-младата доцентка във Факултета по археология в Принстън. Една изключително интелигентна млада жена.
Той мислено сви рамене. Дъги Кенеди можеше и да е много по-зле.