— Имате нужда от нашата помощ, така ли? — когато вдигна поглед от служебната карта на Наш, попита той.
— Ами всъщност имаме нужда от точно от вас.
От моята помощ, помисли си Рейс. Той четеше лекции по древни езици, главно класически и средновековен латински, както и малко френски, испански и немски. Не се сещаше за абсолютно нищо, с което да помогне на УСВП.
— За каква помощ става дума?
— Превод. Превод на ръкопис. Латински ръкопис отпреди четиристотин години.
— Ръкопис… — проточи Рейс. Такава молба не бе нещо необичайно. Често се обръщаха към него за преводи на средновековни ръкописи. В присъствието на въоръжени командоси обаче молбата определено ставаше необичайна.
Професор Рейс — рече Наш, — спешно се нуждаем от превода на въпросния документ. Самият документ всъщност дори още не е в Съединените щати. Искаме от вас да го получите на летището в Нюарк и да го преведете по пътя до нашата цел.
— По пътя ли? — изненада се Рейс. — Закъде?
— Боя се, че засега не мога да ви кажа.
Уилям се канеше да възрази, когато вратата внезапно се отвори и влезе друг войник. Той носеше радиостанция на гърба си, бързо се приближи до Наш и прошепна нещо в ухото му. Рейс долови думите „… заповед за мобилизация“.
— Кога? — попита полковникът.
— Преди десет минути.
Наш си погледна часовника.
— По дяволите.
Той отново се обърна към Рейс.
— Професор Рейс, нямаме много време, така че ще ви го кажа направо. Операцията е извънредно важна и е свързана с националната сигурност на Съединените щати. Но трябва да действаме незабавно. Само че, за да сме в състояние да го направим, имаме нужда от преводач. Специалист по средновековен латински. От вас.
— Кога?
Отвън ни чака кола.
Рейс мъчително преглътна.
— Не знам…
Усещаше, че всички в стаята са впили поглед в него. Внезапно стана нервен от перспективата за пътуване до неизвестно местоназначение в компанията на Франк Наш и група зелени барети в пълно бойно снаряжение. Чувстваше се под натиск.
— Ами Ед Девъру от Харвард? — попита Уилям. — Той е много по-добър специалист по средновековен латински от мен. Ще ви преведе документа по-бързо.
— Нямам нужда от най-добрия — отвърна Наш, — нито пък имам време да пътувам до Бостън. Брат ви спомена вашето име. Каза, че сте добър и че сте в Ню Йорк. Повече не ми трябва.
Рейс прехапа устни.
— През цялата операция ще имате лична охрана — продължи полковникът. — След трийсетина минути ще вземем ръкописа от Нюарк и веднага ще се качим на самолет. Ако всичко мине добре, ще сте превели документа докато кацнем. Даже няма да се наложи да слизате от самолета. А ако все пак слезете, ще ви пази отделение зелени барети.
Тези думи накараха Рейс да се намръщи.
— Професор Рейс, вие няма да сте единственият учен в тази операция. С нас ще са Уолтър Чеймбърс от Станфорд, Габриела Лопес от Принстън и Лорън О’Конър от…
Лорън О’Конър, помисли си Уилям.
От години не бе чувал това име.
Рейс я помнеше от следването си. Докато той изучаваше езици, тя караше специализация по теоретична физика. Ходеха заедно, ала връзката им приключи зле. Последната му информация за нея беше, че работи в отдела по ядрена физика в лабораториите „Ливърмор“.
Уилям погледна Наш. Чудеше се какво знае полковникът за тях двамата с Лорън — и дали не е подхвърлил името й нарочно.
Ако беше така, подходът му бе успял.
Освен всичко останало, тя притежаваше невероятен инстинкт за самосъхранение. Нямаше да се включи в такава операция, без да е сигурна в успеха й. Фактът, че се е съгласила да участва в авантюрата на Наш, незабавно и придаваше стабилност.
— Откъсването ви от университета ще бъде щедро компенсирано, професор Рейс.
— Не става дума за…
— Брат ви също участва в операцията — изненада го Наш. — Няма да дойде с нас, но ще работи с техническия екип във Вирджиния.
Марти, помисли си Уилям. Отдавна не го беше виждал — откакто преди девет години родителите им се бяха развели. Но щом и Марти участваше, може би…
— Съжалявам, професор Рейс, но трябва да тръгваме. Веднага. Чакам отговора ви.
— Уил — обади се Джон Бърнстийн, — това може да се окаже страхотна възможност за университета…
Рейс намръщено го изгледа и го накара да млъкне. После се обърна към Наш.
— Казвате, че е въпрос на национална сигурност, така ли?
— Точно така.
— И не можете да ми разкриете целта ни.
— Не и докато не се качим на самолета. Тогава ще ви обясня всичко.
„И ще имам охрана — помисли си Уилям. — Човек обикновено се нуждае от охрана, ако някой иска да го убие.“