В стаята цареше тишина.
Рейс виждаше, че всички очакват отговора му. Наш. Бърнстийн. Трите зелени барети.
Той въздъхна. Не можеше да повярва, че ще приеме.
— Добре. Ще дойда.
Все още по сако и вратовръзка, Рейс бързо крачеше след Наш.
В Ню Йорк бе студен и влажен зимен ден и докато вървяха по лабиринта от коридори към най-западния изход на университета, Уилям виждаше през прозорците, че навън вали силен дъжд.
Двамата командоси от кабинета му бяха най-отпред, а другите двама, които пазеха пред вратата му — най-отзад. Всички се движеха бързо. Рейс се чувстваше така, като че ли го влачи могъщо течение.
— Ще мога ли да си облека нещо по-неофициално? — попита полковника той. Носеше в ръка сака си, в който имаше спортни дрехи.
— В самолета — без да спира, отвърна Наш. — Добре, сега ме слушайте внимателно. Онзи младеж зад вас е сержант Лио Ван Люън. Отсега нататък той ще ви е телохранител.
Рейс се озърна назад към едрия като канара командос, когото беше видял по-рано. Ван Люън. Зелената барета отсечено му кимна, докато погледът му продължаваше да шари по коридора наоколо.
— Отсега нататък сте важна личност и това ви прави обект на атаки — продължи Наш. — Той ще е навсякъде с вас. Ето, вземете това.
Полковникът му подаде слушалка с ларингофон. Рейс бе виждал такива само в репортажите за спецчастите по телевизията. Микрофонът се поставяше на гърлото и улавяше вибрациите на ларинкса.
— Сложете си го веднага щом влезем в колата — каза Наш. — Той се активира от гласа, така че трябва само да произнесете нещо и ние ще ви чуем. Ако изпаднете в беда, кажете само една дума и Ван Люън мигновено ще дойде при вас. Разбрахте ли?
— Ясно.
Стигнаха до западния изход на университета. На вратата стояха още двама командоси. Наш и Рейс излязоха навън под проливния дъжд.
И тогава Уилям видя „колата“, за която бе споменал полковникът.
На чакълената отбивка пред него чакаше цяла върволица от машини.
Четири полицейски ескортни мотоциклета — два пред автомобилите, два отзад. Шест обикновени наглед масленозелени седана. И в средата, заобиколени от моторите и седаните — два тежко бронирани джипа, боядисани в черно и с тъмни прозорци.
Наоколо стояха поне петнадесет тежко въоръжени зелени барети. Дъждът трополеше по каските им. Те сякаш изобщо не го забелязваха.
Наш бързо се приближи до втория джип и отвори вратата пред Рейс. Докато Уилям влизаше вътре, полковникът му подаде дебела кафява папка.
— Хвърлете й един поглед. Когато се качим на самолета, ще ви обясня по-подробно.
Колите потеглиха по нюйоркските улици.
Беше късно утро, но въпреки това се движеха е изненадваща бързина и на всяко кръстовище хващаха зелен светофар.
Трябва да бяха включили системата за посещенията на президента в Ню Йорк, помисли си Рейс.
Но това не бе президентска процесия. Израженията на минувачите ясно го показваха.
Нямаше лимузини. Нямаше развяващи се знаменца. Само два черни бронирани джипа, заобиколени от маслиненозелени седани, които бясно се носеха в проливния дъжд.
Седнал пред телохранителя си и вече с микрофон на гърлото, Рейс гледаше през прозореца.
Малцина можеха да се похвалят, че са минавали без да спират през Ню Йорк точно в сутрешния час пик, помисли си той. Странно преживяване — дори свръхестествено. Чудеше се колко е важна тази операция.
Той разтвори папката, която му бе дал Наш. Първо видя списък с имена.
ЦИВИЛНИ ЧЛЕНОВЕ
1. НАШ, Франсис К. — УСВП, ръководител на Проекта, ядрена физика.
2. КОУПЛАНД, Трой Б. — УСВП, ядрена физика.
3. О’КОНЪР, Лорън М. — УСВП, теоретична физика.
4. ЧЕЙМБЪРС, Уолтър Дж. — Станфорд, антропология
5. ЛОПЕС, Габриела С. — Принстън, археология.
6. РЕЙС, Уилям Х. — Ню Йорк, лингвистика.
ВОЕННИ ЧЛЕНОВЕ
1. СКОТ, Дуейн Т. — Сухопътни сили на САЩ (Зелени барети), капитан.
2. ВАН ЛЮЪН, Леонардо М. — Сухопътни сили на САЩ (Зелени барети), сержант.
3. КОКРЪН, Джейкъб Р. — Сухопътни сили на САЩ (Зелени барети), ефрейтор.
4. РАЙКАРТ, Джордж П. — Сухопътни сили на САЩ (Зелени барети), ефрейтор.
5. УИЛСЪН, Чарлз Т. — Сухопътни сили на САЩ (Зелени барети), ефрейтор.
6. КЕНЕДИ, Дъглас К. — Сухопътни сили на САЩ (Зелени барети), ефрейтор.
Рейс обърна листа и видя копие на статия от вестник. Заглавието беше на френски: „MASSCRES DES MOINES AU MONASTHRE DU HAUT DELA MONTAGNE“.
Той го преведе. „Монаси, убити в планински манастир“.
После прочете статията. Тя беше от 3 януари 1999 г. — предишния ден — и разказваше за група йезуитски монаси, убити в манастира си високо във френските Пиренеи.