— Време е да започваме.
Огромният товарен самолет се понесе по пистата и се издигна в дъждовното небе.
Той бе локхийд С–130Е „Хъркюлиз“ и вътрешността му беше разделена на два отсека, товарен на долното ниво и пътнически — горе. Рейс седеше при другите петима учени от експедицията. Шестимата командоси, които ги придружаваха, бяха в товарния отсек и проверяваха снаряжението си.
Уилям познаваше само двама от петимата си колеги: Франк Наш и Лорън О’Конър.
По-късно ще имате време да се запознаете с другите — започна полковникът, който седеше до Рейс. Той взе куфарчето в скута си. — Най-важното сега е да започнете работа.
Наш отвори ключалките.
— Вече можете ли да ми кажете къде отиваме? — попита Уилям.
— А, да, разбира се. Съжалявам, че не ви казах по-рано, но кабинетът ви не беше обезопасен. Някой можеше да ни подслушва с лазерно устройство. Когато разговаряме в стая като вашата, прозорците вибрират от гласовете ни. Най-модерните офис сгради са обезопасени откъм такива подслушвателни устройства. През стъклата им се излъчват електронни заглушаващи сигнали. Но по-старите здания като вашето не са сигурни.
— И къде отиваме?
— В Куско, в Перу. Столицата на империята на инките преди пристигането на испанските конквистадори през хиляда петстотин трийсет и втора — отвърна Наш. — Сега това е просто голям провинциален град с малко развалини от времето на инките, туристически център. Ще пътуваме, без да кацаме. На два пъти ще заредим във въздуха.
Той отвори куфарчето и извади нещо от него.
Може би четиридесетина листа А3. Рейс видя най-горния. Беше копие на илюстрирана корица.
Това бе ръкописът, за който по-рано беше споменал Наш. Или поне така изглеждаше.
Полковникът му подаде листовете и се усмихна.
— Това е причината да сте тук.
Рейс ги пое и отгърна първия.
Естествено, той бе виждал средновековни ръкописи и по-рано — ръкописи, старателно преписани на ръка от усърдни монаси във времето преди печатарската преса. Те се характеризираха с почти непостижимо сложен краснопис: съвършена калиграфия, включително възхитителните заставки (първите букви на новите глави), и красиви миниатюри в полетата, които разкриваха духа на творбата. Слънчеви и весели в приятните книги, тъмни и страшни в по-мрачните. Монасите бяха прекарвали целия си живот във възпроизвеждането на един единствен ръкопис.
Но това, което Рейс виждаше пред себе си, дори на черно-бялото копие, беше нещо съвсем различно.
Истинско вълшебство.
Той запрелиства страниците.
Калиграфията бе прекрасна, точна, сложна, полетата бяха запълнени с възлести извиващи се лози. В долния ъгъл на всяка страница имаше странни каменни сгради, покрити с мъх и сенки. Миниатюрите навяваха мрачни, зловещи чувства.
Рейс се върна на корицата. Надписът гласеше:
Той го преведе. „Правдив разказ на един монах в земята на инките: ръкопис от Алберто Луис Сантяго“. Годината бе 1565.
Уилям се обърна към Наш.
— Добре. Мисля, че е крайно време да ми обясните каква е тая ваша операция.
И Наш му разказа.
Брат Алберто Сантяго бил млад францискански мисионер, пратен в Перу през 1532 г. заедно с конквистадорите. Докато те грабели страната, монасите като Сантяго трябвало да покръстват местните инки в мъдростта на Светата римска католическа църква.
Макар че е написан през хиляда петстотин шейсет и пета, дълго след завръщането на Сантяго в Европа — каза полковникът, — говори се, че Ръкописът съобщава за случка, станала през хиляда петстотин трийсет и пета година по време на завладяването на Перу от Франсиско Писаро и неговите конквистадори. Според средновековните монаси, които твърдели, че са го чели, ръкописът разкривал удивителна история за това как Ернандо Писаро преследвал местен княз, който по време на обсадата на Куско измъкнал най-почитания идол на инките от града и избягал с него в джунглите в източната част на страната.
Наш се размърда на мястото си.
— Уолтър — рече той и кимна на очилатия плешив мъж, който седеше от отсрещната страна на пътеката, — ела да ми помогнеш. Разказвам на професор Рейс за идола.
Уолтър Чеймбърс се изправи и се настани срещу Уилям. Той беше дребен човек с три четвърти плешива глава и приличаше на книжен плъх.
— Уилям Рейс. Уолтър Чеймбърс — представи ги Наш. Уолтър е антрополог от Станфорд. Специалист по централно — и южноамерикански култури — майте, ацтеките, олмеките и особено инките.
Чеймбърс се усмихна.
— Значи искате да чуете за идола?