— И стана негова шпионка?
— Точно така. Любовта на Филип започна да вехне. Моята се засили, но жестоката истина стана явна — редките му посещения, липсата на писма, макар винаги да настояваше аз да му съобщавам новините. И една сутрин в храма дойде един младеж с безумен поглед, с вид на луд.
— Павзаний, убиецът на Филип?
— Да, трябваше да премахна името му от списъка на посетителите, но това щеше да изглежда подозрително. — Антигона огледа просторната стая. — Бих стояла затворена на подобно място и хиляда години, стига Филип да ме обичаше. Павзаний беше напълно обезумял. Разказа ми всичко — не само за похожденията на Филип. — Тя рязко се изсмя. — За това знаеха всички. Но Павзаний беше ходил и при майката на Александър. — Тя помълча, после продължи.
— Олимпиада дала воля на злобата си. Изброила завоеванията на Филип, между които и моето име и тъй като съм била една от последните, изляла цялата си злъч върху мен. Разказала на Павзаний как Филип се хвалел с приключенията си с мен. Настроила младежа срещу Филип и му доверила една тайна — че царят ще се разведе с нея и ще се ожени за друга.
Антигона притисна чашата до гърдите си — красивите й очи се взираха в мрака. Теламон подозираше, че многократно е разказвала сама на себе си тази история, докато не я е научила наизуст.
— Едва тогава разбрах, че не само съм била прелъстена, но и измамена.
— Ти ли окуражи Павзаний да убие Филип?
— Не, не. Олимпиада му подпали фитила. — Антигона отмести поглед. — Но да ми простят боговете, аз със сигурност раздухах пламъците — в момент на омраза, за който после съжалявах. Освен това реших да се обърна срещу Филип. В Троя идват всякакви хора. Великият Дарий има много близък помощник.
— Кой? — попита любопитно Теламон.
— Дарий го нарича Митра и го пази в тайна. Писах на Великия цар с предложение да му разкрия някои тайни. Съобщих му, че се наричам Наифат и че може да се свърже с мен в Троя. После седнах и зачаках. Можеш да си представиш какво стана след това. Митра се появи. Беше преоблечен като търговец. Беше разпитвал на пазара. Търговците, естествено, го бяха упътили към храма. Дали съм знаела кой е Наифат? Обеща ми защита, таланти злато и почетно място в персийския двор, когато пожелая. Но междувременно — Антигона отмахна кичур коса от лицето си — щях да служа на него и на господаря му. Само те двамата щяха да знаят за моето съществуване. В замяна аз обещах да им осигуря колкото се може повече сведения за Филип, македонския двор и най-вече планираното нашествие в Азия. Щом Филип изпрати Парменион да създаде предмостие, аз станах още по-полезна. Македонците често идваха тук. На свой ред аз посещавах лагера им. Те ме почитаха като роднина на Филип, жрица на Атина, гъркиня. Имаха ми доверие и научавах много тайни.
— И ги предаваше на Митра?
— Разбира се.
— Как ставаше това? С писма?
— Понякога. Друг път той идваше тук.
— Но как? — попита Теламон. — Парменион има шпиони. Този храм е бил под наблюдение.
— Троя е древен град. Подземен тунел свързва храма с пещерите извън градските стени.
Теламон присви очи.
— Показах на Митра откъде се влиза. Тунелът е много стар, издълбан в камъка, стабилен. Той идваше и си отиваше, когато си поиска. Винаги беше доволен от онова, което му съобщавах. Намеренията на Филип, интригите в македонския двор, броят и уменията на войниците, запасите, придвижването. — Тя сви рамене — и най-вече заговорите на Олимпиада срещу съпруга й — убийството на Филип и мнението ми за Александър.
— А момичетата от Тесалия? — попита Теламон. — Данъкът заради убийството на Касандра?
— Една от безумните идеи на Филип. Искаше да направя училище за жрици, които да използвам за подслушване и шпиониране.