— Царю — гласът на Антигона беше нежен, но силен, — ти ни обеща да доведеш лекар, а не цяла глутница.
Без да обръща внимание на Пердикъл и останалите, тя спокойно изучаваше Теламон с бавен преценяващ поглед; разглеждаше лицето му, сякаш се опитваше да си го припомни. Александър го представи. Теламон се почувства леко объркан и уплашен — чудеше се дали Антигона наистина се интересува от него или тайно му се подиграва.
Антигона му протегна ръка за целувка и той го направи. Пръстите й бяха дълги, хладни и уханни.
— Изглеждаш уморен. — Антигона хвана дясната му ръка и леко погали китката му с палец. — Познавам те, ти си известен лекар.
Притеснен, Теламон погледна към Александър, който се наслаждаваше изцяло на объркването му.
— Антигона, жрица на Атина — обяви Александър. — Служи на богинята в храма й в Троя. Прекосила е Хелеспонт, за да ме приветства. Това е голяма чест! Довела е и водачи.
— Водачи?
Александър направи рязък жест с ръка.
— По-късно ще ти разкажа. Първо пациентката.
Антигона се отдръпна встрани. Александър побутна Теламон към масата.
— Може би първо ще разкажеш на нашия лекар историята на младата жена.
Теламон погледна към момичето с кукленско лице и празен поглед, което седеше и беззвучно движеше устни. От време на време правеше гримаса и трепваше, сякаш се стряскаше от някакъв невидим враг. Теламон напипа пулса й. Кръвта отекваше начесто в китката й. Погледна очите й — тъмните зеници бяха уголемени, а дишането — повърхностно.
— В транс е — обяви той. — Причинен е от треската.
Теламон погледна Антигона. Тя си играеше с един от тежките пръстени със совата на Атина.
— Коя е тя? Някоя от храмовите послушници?
Александър седна на ръба на масата със скръстени ръце и впери поглед в земята.
— Тя е част от една легенда, Теламоне. Проклятието на Касандра.
— Касандра, която била изнасилена от Аякс след падането на Троя?
— Воинът — съгласи се Александър — пленил Касандра и я обезчестил. Според легендата наследниците му, стоте благородни семейства от Локрида в Тесалия е трябвало да платят обезщетение. Пророчицата Касандра била скъпа на Атина. Стоте семейства трябвало да изпращат по две девици всяка година, за да служат в храма на богинята в Троя.
— Но това е само легенда! — възрази Теламон.
— Беше допреди около пет години. Баща ми Филип искаше да влезе в Троя. Желаеше да умилостиви Атина, затова убеди тесалийските водачи да подновят обичая. Всяка пролет две момичета трябваше да бъдат превеждани през Хелеспонт, сваляни на брега и оставени да стигнат сами до Троя. Или поне, така се предполагаше.
— Аспазия и Селена — бяха първите. — Антигона посочи към придружителките си. — Но никоя от следващите не пристигна. Лично писах на Филип, но той не можеше да ми помогне — западният бряг на Хелеспонт е свърталище на бандити и престъпници. За две девойки те биха получили добри пари на пазарите за роби.
— Това е варварство! — възкликна Теламон.
— Случвало се е и преди — обясни Александър. — Тази година също.
Теламон му хвърли бърз поглед. Лъжеше ли Александър? Той видя, че царят и жрицата се спогледаха с леки съзаклятнически усмивки.
— Но сега ще сложа край на това — въздъхна Александър. — Нямаме вече нужда от жертвоприношения. Тази нещастница е била открита да се скита край руините на Троя.
Теламон огледа главата на момичето, разделяйки гъстата му коса. Напипа отоци, коричка на зарастваща рана. Лицето й беше умело гримирано, за да се прикрият зарастващите драскотини и избеляващите синини. Помоли да приближат лампата.
— Прегледахме я — каза Пердикъл, като се приближи, заедно с другите лекари.
— Тя е обезумяла — изфъфли Клеон.
— Нищо не можем да направим — тихо каза Никиас, — освен да я върнем на семейството й.
Коленичил до момичето, Теламон хвана ръката му, която беше студена и лепкава. Притисна ухо до гърдите й, помоли за тишина и долови ускореното й сърцебиене.