— Внимавай какво пиеш. Тези пиршества продължават до зори.
— Чух те — каза Александър и отново легна. Махна на един прислужник. Голямата ритуална чаша на масата пред него беше напълнена с вино. Царят заповяда всички да замълчат и призова божеството на късмета. После взе чашата и отсипа няколко капки вино на пода като възлияние. След това пи, докато останалите пееха, а после „чашата на приятелството“ започна да се предава от ръка на ръка. Това беше знак, че започва сериозното пиене. Огромна купа беше поставена пред Александър — прекрасен керамичен съд от Самос, върху който бяха изобразени група сатири, преследващи девици. Донесоха зарове. Хефестион спечели, като хвърли две шестици и тройка и пое ролята на домакин на пира.
— Две и едно — каза той.
Това беше съотношението на напитката за вечерта. Размесиха в купата вино и вода в съотношение две към едно. Напълниха чашите. Хефестион вдигна тост и Теламон, както и всички останали, изпразни чашата си наведнъж. Това беше сигнал за гостите да си починат и да поговорят помежду си. Но Александър извади камата си и почука по купата — сигнал за тишина.
— Приветствам приятеля си Теламон — започна той. — И Антигона, жрица на Атина от храма в Троя. Ще преминем Хелеспонт, когато поличбите станат добри. Главната армия ще се срещне с военачалника Парменион в Абидос. Аз пръв ще тръгна на юг към Елея.
— Какво има там? — обади се Птолемей.
— Гробницата на Протезилай.
— И кой е той?
— Теламон? — попита Александър.
— Първият грък, убит в Троянската война.
— Умен негодник! — изръмжа Птолемей.
— Ще слезем на брега при Троя — продължи Александър сухо. — Ще принесем жертви и армията ще заеме боен строй. После ще тръгнем на юг по брега. Критий чертае картите си и благодарение на жрицата Антигона имаме достатъчно водачи.
— И кога ще стане това? — пиянски се провикна Селевк.
Птолемей престана да целува шията на любовницата си и цялата палатка потъна в тишина.
— Кога ли? — Повтори Александър и извърна глава. — Само когато жертвоприношенията бъдат добри и боговете приемат даровете ни.
— Но скоро ще настъпи лятото — възрази Птолемей. — Кладенците и реките ще пресъхнат. Ами ако Дарий и онзи негодник Мемнон откажат да се бият с нас?
— И какво? Какво? — провикна се Александър и изгледа мрачно всички. — Знаем, че персийската флота потушава бунт в Египет. Ами ако звездите паднат от небето? Или морето заври? Забравихте ли поличбите? Нощта, в която съм бил роден, храмът на Артемида в Ефес е бил погълнат от огъня. Възнамерявам да разпръсна този пожар до края на света.
Александър рисуваше славна картина, както когато беше момче и това винаги ги вдъхновяваше. Дори циничният Клит слушаше внимателно.
— Как описва Сократ гърците? — попита Александър компанията си. — Седим като жаби, квакащи край блатото. — Той се разсмя. — Е, жабите са свободни. Ще стигнем до края на света и Македония ще властва над него. — Той вдигна чаша. — За славата!
Отвърнаха му с рев. Сякаш уморен, Александър отново се излегна и намигна на Теламон.
— Мислиш ли, че казвам истината? — прошепна той.
— Аристотел казва, че истината е само идея, която може да бъде разделена и окастрена. Когато стигнеш до онази част, която не може да се раздели, си открил истината.
Александър го изгледа гневно.
— Какво искаш да кажеш, Теламоне?
— Продължавам да се питам, царю, защо съм тук. Но разбира се, истинският въпрос е защо ти си тук?
— Вярваш ли, че съм син на бог, Теламон?
— Щом това те радва, царю.
Александър се изправи на лежанката.
— Вярваш ли?
Теламон забеляза как контрастът между очите на царя в този момент ясно се открояваше — лявото тъмносиньо, дясното тъмнокафяво. Лицето му беше леко поруменяло, устните изцапани с червено, сякаш беше пил кръв.
— Не мислиш ли, че Олимпиада ме е заченала от бог?
— Щом тя смята така, царю.
— Александър! Казвам се Александър!
Царят се огледа. Приятелите му ги наблюдаваха. Потърка върха на носа си.
— Продължавайте да си говорите. Е, Теламоне?
— Ако вярваш в това, Александре, и Олимпиада също го вярва, значи това е вашата истина. Филип мислеше по друг начин. Затова ли сме тук? За да докажем, че си бог? Или че си по-велик от баща си? Или става дума за слава? А може би за това, което чух по пътя насам — за да покорим целия свят?