— В името на Аполон! — прошепна Мемнон на капитана. — Не искам да се заплете. Някой от капитаните на Александър може да реши да си направи нощна разходка.
— Ще я държим здраво — увери го капитанът.
Мемнон се обърна при звука от стъпки. Петима души се появиха отдолу. Всеки носеше вързоп в едната си ръка и оръжие в другата. Бяха облечени в обикновени туники, наметки и военни ботуши. Евтини накити — гривни, пръстени и гердани — проблеснаха на слабата светлина. Със сребърните обици на ушите си и ниско подстриганите си коси, те изглеждаха точно такива, за каквито се представяха — хоплити, които си търсят господар. Мемнон стисна ръката на предводителя им Дроксений.
— Знаеш ли какво трябва да направите? И какво да кажете?
— Ние сме войници от Аргос — отвърна Дроксений. — Наемници, които са дошли да припечелят от Александър Македонски. Пътували сме по суша. Имаме оръжие, но нямаме господар. Служили сме в Лидия и по-надалеч. Имали сме намерение да се присъединим към Мемнон от Родос. — Но — Дроксений докосна слабините си, за да се предпази от беда — мислим, че той ще изгуби. Когато парите и късметът свършат, наемниците си отиват.
Мемнон тихо се изсмя.
— Какво ще стане по-нататък — каза той, — зависи от вас. Подберете времето и мястото и ударете незабавно. Ако успеете да избягате, ще спечелите толкова, колкото не сте си представяли и в най-смелите си мечти. Не позволявайте да ви пленят. Ако умрете и се озовете в Елисейските полета — утеши ги той — ще направя жертвоприношение и ще се отнасям с приятелите ви като с мои приятели. — Хладният нощен въздух повдигна наметката на Мемнон. — Имате само една задача — да убиете Александър Македонски. Твърдите, че сте от Аргос, но всъщност сте от Тива. Спомнете си какъв беше този град и в какви руини го превърна Александър. — Той приближи до групата и внимателно се взря в суровите им лица. — Всеки от вас иска кръвно отмъщение. Сенките на роднините ви, майките, бащите, братята и сестрите ви крещят за отмъщение. Ударете силно и бързо! — Той вдигна ръка за поздрав. — А после тичайте като вятър.
Мемнон стисна ръцете на всички. Те отидоха до носа и с помощта на екипажа се спуснаха по въжетата в рибарската лодка. Дроксений слезе последен. Точно преди да се прехвърли през борда, Мемнон го стисна за рамото.
— Никой не знае, че идвате. Шпионите могат да бъдат многобройни и бързи като мухи. Работата ви е да убиете Александър, но внимавайте. Ако можете, опитайте се да откриете човек на име Наифат.
— И ако успеем? — Дроксений се вгледа в лицето на Мемнон. — Да го убием ли?
— Не. — Мемнон поклати глава. — Но ако боговете са благосклонни, когато се върнеш, кажи ми кой е той.
Дроксений кимна. Рибарите викаха в мрака. Мемнон чувстваше люлеенето на надигащото се море, докато започваше приливът.
Дроксений слезе долу. Мемнон му подаде вързопа през борда. Изтеглиха скобите. Капитанът изрева някаква заповед и триремата леко се отдръпна назад, главният гребец внимателно даваше указания на няколко от гребците. Военният кораб се бореше с надигащото се море, за да позволи на рибарската лодка да обърне и да се насочи към мъгливите брегове.
Дроксений тръгна към кърмата и заразглежда тримата рибари. Мемнон му беше обяснил, че те са подкупени да дойдат през нощта при знака от фенера и да откарат няколко души на брега. Беше им добре платено от хората на Мемнон, беше им обещано да получат и повече, когато работата бъде свършена.
Дроксений се хвана здраво, за да противостои на люлеенето на малкия плавателен съд. След топлината и безопасността на триремата, имаше чувството, че е захвърлен на сал в бурното море и оставен на произвола на съдбата. Но рибарите си знаеха работата. Отначало не се виждаше нищо, освен надигащото се море. Чуваха се заповеди. В мрака Дроксений съзря едва доловимите очертания на остри бели скали и малък плаж в края на тесния залив. Рибарската лодка продължи да следва курса си, докато дъното й заскърца в плитчината. Двама от рибарите скочиха и направиха знак на Дроксений и другите да ги последват. Наемниците се подчиниха. Издърпаха рибарската лодка на осеяния с камъчета плаж. Дроксений се убеди, че всичко е разтоварено и пренесено на сухия пясък. Погледна небето — трябва да беше доста след полунощ, а ги чакаше още дълъг път. Той огледа залива. Ако беше планирано предателство, сега беше моментът да се случи нещо. Някакво движение, проблясване на оръжие, цвилене на кон… Цареше пълна тишина. Един от рибарите го хвана за лакътя и поднесе отворената си ръка.