— А, да — усмихна се Дроксений. — Заплащането. Момчета! — извика той тихо в мрака — Нашите рибари искат злато и сребро. Дайте им това, което им давам аз.
Мечът на Дроксений изскочи от канията и бързо се заби дълбоко в стомаха на рибаря. Изненадан от това неочаквано нападение, мъжът само можа да отвори уста.
— Съжалявам — прошепна Дроксений. Сложи ръка зад врата на мъжа и го прониза още по-дълбоко. — Така е по-добре.
Спътниците му се справяха с другите двама рибари, които бяха изненадали. След няколко мига и тримата лежаха мъртви на плажа. Дроксений даде заповеди. Струпаха телата в рибарската лодка. Двама от хората на Дроксений се съблякоха, избутаха лодката обратно в надигащите се вълни, опънаха платното и позволиха на вятъра да ги отнесе малко по-навътре. От мястото си Дроксений чу как пробиват лодката, като разсичат дървото. Продължи да гледа през рамо към върха на скалите, като се молеше късметът да е все така с тях. Пък и защо Александър да изпраща разузнавачи? Когато отново погледна към морето, рибарската лодка вече потъваше. Двамата му спътници, отлични плувци, я оставиха на съдбата й, скочиха във водата и заплуваха към брега.
— Няма да остане и следа — обяви един от тях, отърсвайки се от водата като куче. — Вързахме труповете за лодката. Ще минат седмици, преди да ги намерят.
Дроксений ги подкани да се облекат. Щом бяха готови, убийците потънаха в мрака като хайка копои.
Великият цар Дарий щеше да се зарадва на хаоса и смъртта, които заплашваха да провалят пира на Александър Македонски. Той очевидно бе забравил опасността, която го заобикаляше. Водачите, доведени от жрицата Антигона, също бяха обхванати от чувство на измамно спокойствие. Бяха отдали последни почести на мъртвия си спътник. Самият Александър беше почел трупа, заплатил таксата на Харон и осигурил храната за ужасния Цербер. Сега водачите седяха около малкия огън в края на македонския лагер и се наслаждаваха на храната и виното, които царят им беше изпратил за бдението. Бяха приели смъртта на приятеля си за нещастен случай. Лагерът беше пълен с негодници, крадци и проститутки. Може би е нямал късмет — носеше му се славата на голям сладострастник.
— Беше като разгонен пръч — пошегува се един от водачите. — Сигурно са се скарали заради жена, игра на зарове или ашици.
Смъртта постоянно ги дебнеше. Всички знаеха опасностите, които ги заплашваха. С подобни мисли и думи се утешаваха водачите. Отрудени селяни от йонийския бряг, те вече обсъждаха какво ще правят със златото и среброто, което им беше обещал Александър Македонски. Жрицата Антигона им беше заповядала: „Няма да участвате в битки, само ще заведете войската на Александър на юг. В замяна ще получите толкова злато и сребро, че да ви стигне за няколко живота.“ Хитрите селяни бяха претеглили всички възможности. Гордееха се, че са гърци. Не обичаха персите с техните веещи се роби и високомерието им, с арогантните им лица, тъмни очи и неразбираем език.
— Ще бъде лесно — беше обявил предводителят им Критий. — Ще заведем Александър на юг и ще си вземем възнаграждението. Какво ще става после, е работа на боговете, не наша.
Всички се бяха съгласили.
— Къде е Критий? — изфъфли един от тях. — Трябваше да е тук и да сподели „чашата на приятелството“.
— Той е вече твърде високопоставен и могъщ, за да стои с нас — обади се друг.
Всички кимнаха в знак на съгласие, със зачервени и блеснали очи. Силното вино, което им беше пратил Александър, вече ги хващаше — започваха да се надигат стари съперничества и вражди. Винаги бяха смятали, че Критий си придава важност — беше с тъмно минало, но имаше някакво образование. Той беше обещал да начертае карти за Александър, които да показват разположението на кладенците и изворите, за да не изгинат ездачите под силното слънце.
— Трябваше да е тук — изрева Ласк, най-едрият и най-големият побойник между тях. Той се протегна, взе парче мека печена риба, напъха го в устата си и шумно задъвка. Ласк искаше вече да са преминали отсреща. Мечтаеше да се прибере у дома. Искаше съселяните му, особено жените, да го видят в пълния му блясък. Не беше ли обещал Александър на всекиго копие и меч, които да отнесат у дома си? Ласк вдигна калаената кана и без да обръща внимание на протестите на останалите, пи направо от нея.
— Какво мислиш за шансовете ни, Ласк? — попита един от спътниците му.