— Почти същият. Малко по-объркан.
— Много добре. — Аристандър размаха пръст и се загледа към телохранителите, които се бяха скупчили край импровизирания огън.
— Александър е объркан и не е объркан. Какво обяснение предпочиташ — дълго и дипломатично, или късо и ясно?
— Слабините ми започнаха да замръзват, Аристандре.
Отново смях.
— Умът на Александър? Той може да мисли едновременно за няколко неща. Той е славата на Гърция. Иска да надмине баща си и да стигне до края на света. Ти го знаеш, Теламон, но армията — не. Предстои ни да се бием докрай — това е мечтата на Александър.
— И колко ще бъдат убити?
— Този въпрос може да се сметне за предателство. Винаги измират хора.
— Значи ще разберат, че е за честта на Македония — или е за славата на Александър?
Аристандър мрачно изгледа Теламон. Вече не беше контето с боядисано лице и нокти, лицето му беше слабо и изпито, очите — сурови, устата — твърда.
— Александър е бог — изсъска той — в човешко тяло. Заобиколен е от предатели и зложелатели. Според мен има четирима души, четири стени, които защитават Александър. Олимпиада, Хефестион, аз и ти, Теламоне. Затова, моля те, не ме разочаровай.
— Войската много обича Александър.
— Защото побеждава. Да ти кажа ли нещо, Теламоне? Ще отплаваме до Азия. Александър ще търси персийската армия и най-накрая ще я срази. Или ще бъде унищожен. Няма да има компромиси, нито съмнения.
— Защо Александър просто не прекоси отвъд?
— Той търси слава, но предсказанията трябва да са добри. Той иска да прекоси като Александър, без Олимпиада да го подстрекава, нито сянката на Филип да го съпътства. Тази сутрин Александър принесе в жертва един бик на Зевс. Аз избрах лично проклетото животно! Но дробът му беше замърсен и знаците бяха лоши. Водачът и онази млада жена са мъртви. Александър ми каза и за съобщенията, които му оставят, за цитатите от „Илиада“-та.
— Колко често ги получава?
— Откак сме тук. Обикновено ги носи някой калайджия или търговец. Всеки ден пристигат писма от различни хора. Прииждат наемници, които търсят работа, всичко е само въпрос на време. — Аристандър погледна замислено към морето.
— Преди какво? — настоя Теламон. — Аристандър, не бъди толкова загадъчен! Премръзнах!
— Скоро ще ти стопля кръвта! Скоро ще я затопля!
Аристандър се отдалечи, после се върна. Теламон беше малко неспокоен. Въпреки виното и доверието му в Александър, лекарят беше уморен от този пазител на тайни, това създание на Олимпиада с шарещи очи и лоша слава.
— Не е тайна — обяви Аристандър, — че Дарий иска Александър да прекоси морето, за да го разбие, но тук трябва да има убийци, изпратени от хора, които просто искат да видят Александър мъртъв.
— Тук, в лагера? — попита Теламон.
— Да, тук, в лагера! Дори на приятелите му по чашка не може да се вярва. Чу ли за Селевк? Майка му също твърди, че бил заченат от бог. Птолемей намеква, че Филип бил истинският му баща, а Неарх винаги ще последва най-силния.
— Защо ми казваш всичко това?
— Защото знаеш за Александър неща, които другите не знаят — мечтите му, мислите му и демоните, които обсебват душата му. Както казах, той е объркан от жертвоприношенията и постоянните клюки. Александър иска битка. Една голяма победа срещу Персия ще означава защита от боговете. Говорих достатъчно. Остани там.
Аристандър се отдалечи. Двама от телохранителите скочиха на крака и забързаха обратно към лагера. Аристандър повика Теламон, за да се стопли край огъня.
— Е, добре — Аристандър протегна ръце, жестокото му лице беше огряно от танцуващите пламъци. — Хубавци! — прошепна той.
Келтите напомняха на Теламон глутница вълци, готова за лов.
— Добре, момчета! — Аристандър плесна с ръце. — А сега монолога на Клеон от пиесата на Софокъл. Започваме заедно от средата. Жалко, че джуджето ми Херкулес не е тук. Нищо — аз ще започна. — И той го направи: