Теламон внимателно слушаше, докато варварите крещяха стиховете, опитвайки се да доставят удоволствие на дребния мъж, седнал от дясната му страна. Аристандър им направи знак да замълчат.
— Лично ги научих на гръцки. Много се гордея с момчетата, както и с Херкулес. Не искаш ли телохранител, Теламон? В това място, пълно с гърчещи се змии, някой трябва да ти пази гърба.
— Имам собствени планове по въпроса.
— Добре!
Аристандър се обърна и запя тихичко една от скръбните песни на своите келтски телохранители. Всички се присъединиха и още пееха, когато двамата други се върнаха заедно с лекаря Леонт и младия прислужник, който беше предложил услугите си на Теламон. И двамата изглеждаха сънливи и разтревожени. Аристандър ги накара да се присъединят към тях. Леонт приклекна и загледа умолително към Теламон.
— Съжалявам, че ви наруших съня — сладко започна Аристандър. — Кажи ми, Леонте, харесваш ли приятеля ми Теламон или го ревнуваш?
— Почти нищо не знам за него. Защо ме разпитваш? Нямаш право.
— Имам пълното право.
Леонт почеса носа си. Очите му запримигваха още по-начесто.
— Ти ли запали палатката на Теламон?
— Разбира се, че не съм!
— Но тази вечер беше в новата му палатка, нали?
Леонт умолително вдигна ръце.
— Вярно ли е или не? — настоя Аристандър. — Изпрати на приятеля ми кана вино. Хубаво хиоско вино в красива запечатана керамична кана от остров Самос. Винаги ли си толкова щедър към онези, които не харесваш?
Сърцето на Теламон спря.
— Да донеса ли виното — продължи Аристандър — и да те накарам да го изпиеш?
— За какво става дума, Леонте? — попита Теламон.
— Изпратил ти е подарък — обясни Аристандър. — В него има отвара — от буника, беладона, петнист бучиниш, воден бучиниш, змийска отвара?
Леонт щеше да скочи на крака, но телохранителят го принуди да остане на мястото си.
— Ако не ми кажеш — прошепна Аристандър, — ще се ядосам!
— Беше сок от сена.
— Аха! За да разстроиш стомаха му? За да накараш приятеля ми Теламон да прекара цял ден в нужника? Защо го направи, Леонте? Войсковите готвачи — разсмя се той — щяха да се справят по-добре.
Теламон гледаше и не можеше да повярва.
— Имаш ли петнист бучиниш между праховете си?
— Да, малко.
— Даде ли от него на момичето? На онова, което намерили да броди край Троя?
— Не съм! Не съм! Не съм докосвал чашата й!
— Вярно, вярно — съгласи се Аристандър. — Поне аз мисля, че не си го направил.
Леонт изглеждаше блед и изпит.
— Мразя Теламон. Исках да му направя номер.
— Колко сена сложи? — попита Теламон. — Проклет глупак! Знаеш колко опасна може да бъде!
— Няма нищо по-интересно от това да слушаш спор между лекари — имитира Аристандър царя. — Но нощта напредва, а аз съм уморен. Да минем на други въпроси, Леонте. Прегледах вещите ти. Кой ти даде златните дарици в кесията, която е закопана в земята под леглото ти? Дал си една на това момче.
Младият мъж, който седеше неподвижен като статуя, се стресна.
— Бил съм отвъд Хелеспонт — избухна Леонт. — Каквото имам, съм го спечелил.
— И как? — попита Аристандър. — Като лекар или като шпионин? Познаваш ли Лизий?
— Кого?
— Познаваш ли Мемнон от Родос? Гръцкият предател, на когото персите плащат?
— Срещали сме се.
— Но не познаваш приятеля му Лизий? Знаеш ли, че Лизий искаше да се срещне с Александър в Троя?
— Аз… всички знаят.
— Никой не знае! Кажи ми, Леонте — Аристандър се изправи и протегна ръце, — познаваш ли сатрапа Арсит? Съвсем скоро ще опустошим земите му. — Той посочи с пръст. — Те са точно отвъд Хелеспонт.
— Да, срещал съм го няколко пъти, но отдалеч.
— Хм. — Аристандър приклекна. — Мисля, че лъжеш, Леонт. Защо се присъедини към армията? Защо писа на царя да му предложиш услугите си?
— Познавах баща му.
— Или заради мъжа, когото си убил в Атина? Влиятелният търговец на жито? Сбъркал си най-обикновена треска с нещо по-сериозно и си му дал по-голяма доза лекарство.
— Беше грешка. Трябваше да избягам.
— Познаваш ли някого на име Наифат?
— Не, не. За какво говориш? — Леонт разпери ръце. — Признавам, че си направих шега с Теламон. Беше глупаво от моя страна.
— Да, и подкупи човек от царската свита да ти помогне. Знаеш ли, че Александър е получил тайно предупреждение да се пази от теб, Леонте?