Лекарят изстена, притиснал пръсти към устата си.
— „Не вярвай на Леонт“, само това пишеше в писмото. Е, да видим какво имаме. — Аристандър размаха пръст. — Палатката на Теламон изгоря и мисля, че ти си я запалил. Младата жена, която Александър искаше да разпита, умря загадъчно от петнист бучиниш. Ти не ни каза, че имаш от него в сандъка с лекарствата си. Изглежда познаваш Мемнон и Арсит. Имаш златни дарици, персийски монети, които криеш. Изпратил си отровено вино на личния лекар и приятел на царя. Подкупил си царски служител. Предупредили са царя срещу теб. Ти си предател, Леонте!
— Не, това е лъжа!
— Ще ти кажа какво. — Аристандър потърка ръце. — Нямаш място тук, Леонте. Време е да се прибереш у дома си.
Аристандър се обърна към предводителя на телохранителите си и заговори на език, който Теламон не разбираше. Даде му някаква заповед. Мъжете от двете страни на Леонт го изправиха.
— Какво ще правиш? Теламоне, моля те, помогни ми!
Теламон хвана Аристандър за ръката, но той го отблъсна.
— Между другото — Аристандър се обърна към прислужника, — ти можеш да тръгваш. — Ако след час те намеря в този лагер, ще накарам да те разпнат. Тръгвай! Имаш един час! Ако те видя отново, ще умреш!
Прислужникът скочи на крака и изчезна в мрака. Аристандър направи жест към телохранителите.
— Направете каквото ви казах, заведете го у дома му.
Леонт се дърпаше и викаше, но те го държаха здраво. Теламон се опита да стане, но една мускулеста ръка стисна рамото му и лекарят безпомощно гледаше как измъкнаха Леонт от жертвения кръг, покрай олтара на ръба на скалата. Телохранителите го блъснаха. Писъкът на Леонт проехтя в нощта, докато падаше към острите скали отдолу.
— Може би беше невинен! — прошепна Теламон.
— Никой не е невинен — промърмори Аристандър. — А пък и му обещах, че ще се прибере.
Четвърта глава
Филип казал — Синко, търси си царство, което да отговаря на смелостта ти. Македония ще бъде тясна за тебе.
Теламон прекара безсънна нощ, преследван от кошмари. Стоеше на някакъв черен плаж, пред него се разливаше червено море, остри скали стърчаха към небето. Страховити форми се появяваха и изчезваха. Не му стана приятно, когато някой го разтърси и той видя усмихнатия Аристандър.
— Велики Аполоне! — Теламон се обърна настрани. — Кошмарите ми се сбъднаха.
— Хайде, Теламоне — рязко каза Аристандър. — Имаме работа. Царят те чака.
— Царят чака! — Теламон се изправи. — Снощи ти хвърли един човек от скалата.
— Пи ли от виното му? — мило попита Аристандър.
— Не, изхвърлих го.
— А ако го беше изпил?
— Стомахът ми щеше да бъде разстроен дни наред, а може би и седмици.
— Виж какво — Аристандър се приведе и леко наклони глава на една страна, имитирайки Александър. — Трябваше да разпна Леонт. Той можеше да те убие. И със сигурност щеше да ти причини неприятности. Скоро ще прекосим Хелеспонт, Теламоне. Може да спечелим, може да изгубим. Ако стане второто, ще трябва да се изтеглим бързо, а знаеш какво става с болните при отстъпление. Искаш ли персийските безсмъртни да си играят с главата ти? Или да прекараш останалата част от живота си в някоя от сребърните им мини? — Аристандър продължи. — Постъпките на Леонт бяха подозрителни. Прегледах вещите му. Той имаше прах от бучиниш, персийско злато и внимателно скрити препоръчителни писма от персийския сатрап Арсит. Затова недей да скърбиш за Леонт. На никого няма да липсва. А сега ставай, имаме работа!
Аристандър се измъкна от палатката. Теламон изстена. Хорът се беше присъединил към господаря си и сега рецитираше стихове от „Птиците“ на Аристофан.
— Не мога да повярвам — промърмори лекарят под нос. — Намираше се във въоръжен лагер, заобиколен от убийства, екзекуции по кратката процедура, предателство и заговори. Сякаш никой не беше онзи, за когото се представяше. Аристандър седеше навън в топлия утринен въздух и хвалеше бандата главорези колко добре са научили атинската пиеса. Теламон въздъхна и набързо се изми. Втри благовонни масла в брадата и косата си, облече туника, обу здрави бойни сандали, грабна една наметка и се присъедини към пазителя на царските тайни.