Выбрать главу

Лекарят изстена, притиснал пръсти към устата си.

— „Не вярвай на Леонт“, само това пишеше в писмото. Е, да видим какво имаме. — Аристандър размаха пръст. — Палатката на Теламон изгоря и мисля, че ти си я запалил. Младата жена, която Александър искаше да разпита, умря загадъчно от петнист бучиниш. Ти не ни каза, че имаш от него в сандъка с лекарствата си. Изглежда познаваш Мемнон и Арсит. Имаш златни дарици, персийски монети, които криеш. Изпратил си отровено вино на личния лекар и приятел на царя. Подкупил си царски служител. Предупредили са царя срещу теб. Ти си предател, Леонте!

— Не, това е лъжа!

— Ще ти кажа какво. — Аристандър потърка ръце. — Нямаш място тук, Леонте. Време е да се прибереш у дома си.

Аристандър се обърна към предводителя на телохранителите си и заговори на език, който Теламон не разбираше. Даде му някаква заповед. Мъжете от двете страни на Леонт го изправиха.

— Какво ще правиш? Теламоне, моля те, помогни ми!

Теламон хвана Аристандър за ръката, но той го отблъсна.

— Между другото — Аристандър се обърна към прислужника, — ти можеш да тръгваш. — Ако след час те намеря в този лагер, ще накарам да те разпнат. Тръгвай! Имаш един час! Ако те видя отново, ще умреш!

Прислужникът скочи на крака и изчезна в мрака. Аристандър направи жест към телохранителите.

— Направете каквото ви казах, заведете го у дома му.

Леонт се дърпаше и викаше, но те го държаха здраво. Теламон се опита да стане, но една мускулеста ръка стисна рамото му и лекарят безпомощно гледаше как измъкнаха Леонт от жертвения кръг, покрай олтара на ръба на скалата. Телохранителите го блъснаха. Писъкът на Леонт проехтя в нощта, докато падаше към острите скали отдолу.

— Може би беше невинен! — прошепна Теламон.

— Никой не е невинен — промърмори Аристандър. — А пък и му обещах, че ще се прибере.

Четвърта глава

Филип казал — Синко, търси си царство, което да отговаря на смелостта ти. Македония ще бъде тясна за тебе.

Квинт Курций Руф
„История на Александър Велики“, Книга 1, глава 4

Теламон прекара безсънна нощ, преследван от кошмари. Стоеше на някакъв черен плаж, пред него се разливаше червено море, остри скали стърчаха към небето. Страховити форми се появяваха и изчезваха. Не му стана приятно, когато някой го разтърси и той видя усмихнатия Аристандър.

— Велики Аполоне! — Теламон се обърна настрани. — Кошмарите ми се сбъднаха.

— Хайде, Теламоне — рязко каза Аристандър. — Имаме работа. Царят те чака.

— Царят чака! — Теламон се изправи. — Снощи ти хвърли един човек от скалата.

— Пи ли от виното му? — мило попита Аристандър.

— Не, изхвърлих го.

— А ако го беше изпил?

— Стомахът ми щеше да бъде разстроен дни наред, а може би и седмици.

— Виж какво — Аристандър се приведе и леко наклони глава на една страна, имитирайки Александър. — Трябваше да разпна Леонт. Той можеше да те убие. И със сигурност щеше да ти причини неприятности. Скоро ще прекосим Хелеспонт, Теламоне. Може да спечелим, може да изгубим. Ако стане второто, ще трябва да се изтеглим бързо, а знаеш какво става с болните при отстъпление. Искаш ли персийските безсмъртни да си играят с главата ти? Или да прекараш останалата част от живота си в някоя от сребърните им мини? — Аристандър продължи. — Постъпките на Леонт бяха подозрителни. Прегледах вещите му. Той имаше прах от бучиниш, персийско злато и внимателно скрити препоръчителни писма от персийския сатрап Арсит. Затова недей да скърбиш за Леонт. На никого няма да липсва. А сега ставай, имаме работа!

Аристандър се измъкна от палатката. Теламон изстена. Хорът се беше присъединил към господаря си и сега рецитираше стихове от „Птиците“ на Аристофан.

— Не мога да повярвам — промърмори лекарят под нос. — Намираше се във въоръжен лагер, заобиколен от убийства, екзекуции по кратката процедура, предателство и заговори. Сякаш никой не беше онзи, за когото се представяше. Аристандър седеше навън в топлия утринен въздух и хвалеше бандата главорези колко добре са научили атинската пиеса. Теламон въздъхна и набързо се изми. Втри благовонни масла в брадата и косата си, облече туника, обу здрави бойни сандали, грабна една наметка и се присъедини към пазителя на царските тайни.